Читать «Свещената Крипта» онлайн

Беше хладна, освежаваща ноемврийска вечер, но докато караше своя камион-цистерна по криволичещия път през гората в Националния парк Касентинези, в главата на Джанкарло Мистрета вече се въртяха коледни мисли. Тази година щяха да празнуват в неговия апартамент; трябваше да осигури развлечение и храна за двайсет и трима души, може би двайсет и четирима, ако сестра му родеше поредното си бебе по-рано от очакваното...

Фаровете осветиха остър завой и той бързо забрави за плановете си. Намали скоростта почти до пълзене и погледна часовника си. Малко изпреварваше разписанието си - оставаше да зареди още една бензиностанция, преди да се прибере в депото, но все пак щеше да се прибере във Флоренция преди седем часа. А после можеше пък двамата с Леани да поработят върху плана им за тяхно собствено бебе...

Той прекара цистерната през завоя - и натисна рязко спирачката. Сивкаво БМВ беше спряло напреки на пътя, а едното му колело беше хлътнало в канавката. Някаква жена, облечена в тъмен костюм, му махаше да спре.

Джанкарло потисна една въздишка. Колата блокираше пътя му. Край с мечтите да се прибере по-рано у дома. Но пък какъв пример щеше да даде на бъдещите малки Джанкарловчета, ако не спреше да помогне на дама в беда?

Той спря камиона и се взря в жената. Дълга, лъскава черна коса и тъмна кожа - индийка, може би? Двайсет и няколко годишна, доста привлекателна по един строг, делови начин. Почти чу гласа на Леани в главата си да го смъмря за това, но женен или не, той все пак имаше очи, нали?

Жената тръгна към камиона. Джанкарло слезе от кабината, за да я посрещне.

- Здравейте - каза той. - Като че ли имате нужда от помощ.

Докато се приближаваше към него, жената хвърли бърз поглед към гората. Джанкарло установи, че лицето и е обезобразено; помръдна само лявото и око, дясното остана втренчено в него. Блед белег се спускаше от челото през очната ябълка към бузата и. Стъклено око.

Той погледна към колата.

- Заседнахте ли? Бих могъл да ви...

С рязко движение тя измъкна пистолет със заглушител и го простреля три пъти в лицето.

Безжизненото тяло на Джанкарло се свлече върху асфалта. От сенките на гората излезе някакъв мъж. Висок, мускулест и облечен изцяло в черно, Урбано Фернандес погледна трупа с изражение на подигравателно извинение.

- Горкият човечец - каза той. Говореше на английски, но акцентът определено беше испански. - Никакви любезности, а? - продължи той, обръщайки се към жената, която прибираше пистолета в кобура си.

- Чиста загуба на време - изрече студено Мадиракши Дагду. Както беше предположил клетият Джанкарло, жената беше индийка. Говореше английски сковано, със силен акцент - ползваше езика отскоро. Тя кимна с глава към тялото на шофьора. - Отърви се от него.

Фернандес отдаде подигравателно чест.

- Да, мадам. - Той измъкна чифт черни кожени ръкавици и се спря за миг, за да приглади тънките си мустачки, преди да завлече трупа в шубраците. - Защо изобщо дойде? Нямаме нужда от... как беше думата? Бавачка.

Той много добре знаеше каква е думата, но му беше забавно да гледа намръщеното и чело, докато жената се опитваше да си я преведе.