Читать «Проектът Калигула» онлайн - страница 8

Патриша Корнуел

— Как така не съществува?

— Ами, не съществува в интернет, в комуникационната мрежа или образно казано, в киберпространството. С друга думи, часовник „БиоГраф“ не съществува виртуално — обясни Луси. — Ако го видя със собствените си очи, може би ще разбера нещо. Особено ако си права, че представлява някакво устройство за събиране на данни.

— Не мога да го взема, преди в лабораторията да приключат с него.

— Мамка му, не им позволявай да се развихрят с отвертките и чуковете!

— Само ще вземат натривки за ДНК, нищо повече. Полицията вече провери за отпечатъци. Няма нищо. Моля те, кажи на Джейми да ми се обади, когато й е удобно. Надявам се, че си прекарвате добре. Съжалявам, че в момента нямам време да си побъбрим.

— Ако я видя, ще й кажа.

— Тя не е ли с теб?

— Първо случаят с Хана Стар, а сега и това. Джейми е малко изтрещяла, има да мисли за куп неща. Ти най-добре би трябвало да знаеш какво е. — Луси не желаеше да обсъжда личния си живот.

— Надявам се, че е прекарала добре рождения си ден.

На Луси не й се говореше за това.

— Какво е времето там?

— Ветровито и студено. И облачно.

— Чака ви още дъжд, а може би и сняг в северната част на града. Ще отмине до полунощ, защото циклонът отслабва по пътя си към вас.

— Вие двете няма да мърдате оттам, надявам се.

— Ако не успея да вдигна хеликоптера, тя ще потърси кучешки впряг.

— Обади ми се, преди да тръгнете, и моля те, внимавай — каза Скарпета. — Е, аз трябва да ида да говоря с майката на Тони Дериън. Липсваш ми. Какво ще кажеш в скоро време да вечеряме заедно или нещо такова?

— Разбира се — отвърна Луси.

Затвори телефона я отново увеличи звука на клипа по YouTube. Мик Флитууд продължаваше да блъска по барабаните. Отпуснала и двете си ръце върху лаптопите, сякаш самата тя изнасяше рок концерт и свиреше соло на клавишни, Луси цъкна едновременно на последната информация за времето и на един имейл, който току-що бе пристигнал в пощенската кутия на Хана Стар. Странно нещо бяха това хората. След като знаеш, че някой е изчезнал и може би дори мъртъв, защо продължаваш да му пращаш имейли? Зачуди се дали съпругът на Хана Стар, Боби Фулър, наистина е толкова тъп, че и през ум не му минава, че полицията и прокуратурата могат да следят имейла на Хана или да са възложили тази работа на компютърен експерт като нея. През последните три седмици Боби ежедневно пращаше съобщения на изчезналата си жена. А може и да бе съвсем наясно какво прави, може би искаше пазителите на реда да видят какво пише на своята bien-aimee, на своята chouchou, на своята amore mio, на любовта на живота си. Така де, ако я беше убил, нямаше да й праща любовни писъмца, нали?

От: Боби Фулър

Пратено: Четвъртък, 18 декември, 15:24

До: Хана

Тема: Non posso vivere senza di te

„Мъничката ми,

Надявам се, че си на някое сигурно място и четеш това. Сърцето ми се носи на крилете на моята душа и ще те намери, където и да си. Не забравяй, не мога нито да ям, нито да спя.“

Б.