Читать «Проектът Калигула» онлайн - страница 7

Луси намали звука на клипа по YouTube — барабанното соло на Мик Флитууд от „Светът се върти“, концертно изпълнение от 1987-а — и попита по телефона леля си Кей:

— Сега чуваш ли ме? Тук сигналът е доста лош, а и времето с нищо не помага.

— Така е много по-добре. Как се справяш? — Гласът на Скарпета отекваше в челюстта на Луси.

— Засега не съм намерила нищо. Което е странно.

Луси бе отворила три лаптопа „Макбук“ и на екраните им в различни прозорци вървяха новини от Авиационния метеорологичен център, потоци данни от търсения в невронните мрежи, линкове, предлагащи да я отведат до сайтове, които биха я заинтересували, имейлът на Хана Стар, имейлът на Луси и запис от охранителна камера на актьора Хап Джъд по престилка в моргата на болница „Парк Дженеръл“, преди да стане известен.

— Сигурна ли си за името? — попита тя, докато оглеждаше екраните и умът й прескачаше от едно на друго.

— Знам само какво е щамповано отзад на стоманения капак. — Гласът на Скарпета бе сериозен и забързан. — „БиоГраф“. — Повтори го буква по буква. — И сериен номер. Може би софтуерът на обикновените интернет търсачки не може да го засече. Също като вирусите. Ако не знаеш какво точно търсиш, няма да го намериш.

— Не, това не е като антивирусните програми. Търсачките, които ползвам аз, не са софтуерни, а с отворен код. Не откривам „БиоГраф“, защото го няма в Мрежата. Няма нищо публикувано за него. Нито по форуми, нито в блогове, нито в бази данни, нито никъде.

— Моля те, не използвай хакерски прийоми — рече Скарпета.

— Просто се възползвам от слабостите на операционните системи.

— Тоест ако задната врата на нечий дом е отключена и влезеш, това не е незаконно проникване, така ли?

— Никъде не се споменава за „БиоГраф“, иначе щях да го намеря. — Луси нямаше намерение да подхваща отново стария спор дали целта оправдава средствата.

— Не разбирам как е възможно. Това е много изискан на вид часовник с USB порт. Би трябвало да се зарежда някак, вероятно на докинг станция. Подозирам, че е доста скъп.

— Не го намирам нито като часовник, нито като устройство, нито като нищо. — Луси гледаше течащите по екрана резултати, докато търсачките на невралната мрежа ровеха из безброй ключови думи, текстови линкове, файлови типове, интернет адреси, заглавни тагове, имейли и IP адреси. — Гледам и не виждам нищо, което поне малко да прилича на това, което описваш.

— Трябва да има някакъв начин да разберем какво е.

— Няма. Точно това ти обяснявам — каза Луси. — Не съществува такова нещо като часовник или устройство, или каквото и да било на име „БиоГраф“, което да има дори далечна прилика с носеното от Тони Дериън. Нейният часовник „БиоГраф“ просто не съществува.