Читать «Проектът Калигула» онлайн - страница 4

Само че тя не беше там. Намираше се на носилка пред неръждаемата стоманена врата на хладилника и една санитарка нагласяше синия чаршаф около врата й, чак до брадичката.

— Какво става? — попита Скарпета.

— Имаше малко вълнения горе. Ще я гледат.

— Кой и защо?

— Майката е във фоайето и не иска да си тръгне, без да я види. Не се тревожи. Аз ще имам грижата. — Жената се казваше Рене, на трийсет и няколко, с къдрава черна коса и абаносови очи, и притежаваше истински талант да се оправя със семействата. Щом тя имаше проблем с някое семейство, това не бе дреболия. Рене бе в състояние да тушира почти всяка неприятност.

— Мислех, че бащата я е разпознал — рече Скарпета.

— Той попълни документите, а после му показах снимката, която ми прати ти — това беше точно преди да тръгнеш към бюфета. След няколко минути се появи майката и двамата започнаха да спорят във фоайето, ама сериозно да спорят, и накрая той изфуча навън.

— Разведени ли са?

— Да, и очевидно се мразят. Тя настоява да види тялото и не приема отказ. — Ръцете на Рене в лилави нитрилни ръкавици отместиха кичур влажна коса от челото на мъртвата и прибраха няколко други кичура зад ушите, но така, че шевовете от аутопсията да не се виждат. — Знам, че след минути имаш оперативка. Аз ще се погрижа за това. — Погледна картонената кутия в ръцете на Скарпета. — Та ти дори още не си обядвала! Какво си яла днес? Сигурно нищо, както винаги. Виж се каква си отслабнала! Накрая ще те вземат по погрешка за скелет и ще свършиш в лабораторията по антропология.

— За какво спореха? — попита Скарпета.

— За погребални бюра. Майката иска някакво от Лонг Айланд, а бащата — някакво от Ню Джърси. Майката иска погребение, а бащата — кремация. Караха се за нея. — Тя пак докосна трупа, като че ли той участваше в разговора. — После започнаха да се обвиняват един друг за всичко, което се сетиш. По едно време даже доктор Едисън излезе, такава врява вдигаха.

Доктор Едисън беше главният съдебен лекар и шеф на Скарпета при работата й в града. Все още й бе трудно да свикне да е под чуждо ръководство, след като през по-голямата част от кариерата си или самата тя бе шеф, или работеше на частна практика. Но не би искала да управлява нюйоркската ССМ — не че някога й го бяха предлагали или имаше шанс да го направят. Да управляваш служба от такъв мащаб бе същото като да си кмет на огромен град.

— Е, знаеш как е — каза Скарпета. — Щом има спор, тялото не отива никъде. Задържаме го, докато не получим инструкции от Юридическия отдел. Значи си показала на майката снимката, и после какво?

— Опитах се да й я покажа, но тя изобщо не я погледна. Каза, че иска да види дъщеря си и няма да си тръгне, докато това не стане.

— В чакалнята ли е?