Читать «Проектът Калигула» онлайн - страница 2

Начинът и причината за смъртта на двайсет и шест годишната жена бяха потискащо банални и не бе нужна продължителна аутопсия, за да се установят отговорите на най-основните въпроси. Тя бе умряла от силен удар по тила, нанесен с тъп предмет, чиято повърхност вероятно бе боядисана в различни цветове. Това, което не се връзваше, бе всичко останало. Когато бяха открили тялото й малко преди разсъмване в покрайнините на Сентръл Парк, само на десетина метра от Източна 110-а улица, бе предположено, че е изнасилена и убита, докато вечерта е тичала в дъжда. Клинът и гащичките й бяха смъкнати до глезените, аноракът и спортният й сутиен бяха вдигнати над гърдите. Един шал „Полартек“ бе стегнат здраво около врата й и вързан на двоен възел, заради което полицаите и съдебните лекари, пристигнали на местопрестъплението, отначало бяха предположили, че е удушена с част от собственото си облекло.

Но не беше вярно. Когато прегледа тялото в моргата, Скарпета не откри нищо, което да сочи, че шалът е причинил смъртта или дори е допринесъл за нея. Нямаше признаци на задушаване, нямаше реакция като например зачервяване или синина, само сухо протриване на шията, сякаш шалът бе вързан след смъртта. Естествено, бе възможно убиецът да е ударил жената по главата, а в по-късен момент да я е удушил, без да осъзнава, че тя вече е мъртва. Но ако бе така, тогава колко време е прекарал с нея? Ако се съдеше по контузията, отока и кръвоизлива в мозъчната кора, тя бе живяла известно време, може би часове. Въпреки това на местопрестъплението имаше много малко кръв. Даже не бяха забелязали раната на тила й, преди да обърнат тялото — тя бе четири сантиметра дълга и със значителен оток, но от нея едва-едва се процеждаше течност. Бяха отдали липсата на кръв на дъжда.

Скарпета обаче сериозно се съмняваше в това. Раните по скалпа кървяха обилно и не бе много вероятно един дъжд, валял на пресекулки, и то не особено силно, да отмие повечето кръв от дългата гъста коса на Тони. Дали нападателят й бе счупил черепа, а после бе прекарал дълго време с нея в дъждовната зимна нощ, преди да стегне шала около врата й, просто за да е сигурен, че няма да оживее, за да каже на някого? Или пък връзването беше част от жесток сексуален ритуал? Защо трупните петна и вкочаняването противоречаха толкова силно на това, което говореше местопрестъплението? Хем изглеждаше, че е умряла в парка миналата нощ, хем изглеждаше, че е мъртва от цели трийсет и шест часа. Скарпета бе объркана от този случай. Може би прекалено се впрягаше. А може и да не разсъждаваше ясно, защото бе изтормозена и кръвната й захар бе ниска, след като цял ден не беше яла нищо, а само бе пила кафе, и то много.