Читать «Проектът Калигула» онлайн - страница 271

Кръв шуртеше от дупка в челото на непознатия. Изходната рана бе на тила му и рамката на вратата бе опръскана в червено само на сантиметри от мястото, където Скарпета се намираше преди миг. Тя усети хладна влага по лицето и врата си и избърса оттам кръв и парченца мозък. После пусна чантите на пода от бели плочки. В същия момент в гаража влезе жена. Държеше пистолет с насочено нагоре дуло, с две ръце. Щом се приближи, сведе оръжието.

— Готов е — каза жената и Скарпета разбра, че май още някой е бил застрелян току-що. — Подкрепленията идват.

— Увери се, че тук е чисто — каза Бентън на жената, като прекрачи тялото и кръвта по рампата. — Аз ще проверя вътре. — Докато очите му шареха насам-натам, попита Скарпета: — Има ли още някой? Знаеш ли дали вътре има още някой?

— Как е възможно! — промълви тя.

— Стой близо до мен — каза й Бентън.

Тръгна пред нея: проверяваше коридорите, влезе в офиса на моргата, отвори с ритник вратите на мъжката и женската тоалетна. Непрекъснато питаше Скарпета дали е добре. Каза, че в къщата на Стар имало вещи, дрехи, шапки, подобни на униформите на охраната на ССМ. Били в една стая в мазето и това, изглежда, било част от плана. Повтаряше, че е било част от плана той да дойде тук за нея и че може би фактът, че Бъргър е отишла да го търси, го е подтикнал към действие. Той винаги бил имал начини да знае кой къде е и къде не е, продължаваше Бентън, не спираше да говори за него и през минута я питаше дали е добре, дали не е ранена.

Марино му се бил обадил да му каже за дрехите и да сподели опасенията си за какво са предназначени. Когато Лание и Бентън пристигнали и видели отворената врата, моментално извикали подкрепления. Били на 30-а улица, когато Хап Джъд изникнал от мрака и влязъл в гаража, за да се качи във вана. Щом ги видял, побягнал и Лание го подгонила, а в същия момент Жан-Батист Шандон излязъл през вътрешната врата със Скарпета.

Бентън вървеше по коридора от бели плочки. Провери преддверието и главната зала за аутопсии. Каза, че Хап Джъд бил въоръжен и вече бил мъртъв. Боби Фулър, когото той смяташе за Жан-Батист Шандон, също беше мъртъв. На пода в другия край на коридора, до асансьора, който издигаше труповете за разпознаване, имаше капки кръв. По-нататък се виждаха размазани петна, а зад вратата към едно стълбище лежеше Файлийн и до нея имаше окървавен чук, от онези, с които сковаваха чамовите ковчези. Изглежда, пазачката бе довлечена тук. Скарпета клекна до нея, долепи пръсти до шията й и каза на Бентън: