Читать «Проектът Калигула» онлайн - страница 273

Беше средата на коледния следобед, времето бе студено с кратки превалявания на сняг, а Лобо и Дройдън бяха пристигнали от 6-и участък. Всички се събираха в „Ту Тръкс“, защото Скарпета бе решила, че трябва да прекара празничната вечеря с хората, направили най-много за нея в последно време.

Бентън цъфна на вратата с кашон в ръце. Лицето му бе поруменяло от студа.

— Ел Ей още паркира колата. Тук даже ченгетата нямат къде да паркират. Къде да го оставя? — Влезе и се огледа, но нямаше никакво свободно място.

— Тук. — Скарпета премести няколко купи. — Засега сложи муса във фризера. Виждам, че си донесъл и вино. Е, добре де, предполагам, че няма да се отзоваваш на спешни случаи. Разрешено ли е да държим вино тук? — извика тя към мемориалната стая, където Лобо и Дройдън бяха заедно с Бъргър и Луси.

— Само ако е със завинтваща се капачка или от кашон — отвърна Лобо.

— Всичко, което струва повече от пет долара, е контрабанда — добави Дройдън.

— Кой е свободен? — попита Луси. — Аз не съм. Нито пък Джейми. Мисля, че на Мак му се ака.

Кафявият боксер бе стар и с артрит, също като Джет Рейнджър — и двете кучета бяха спасени от умъртвяване. Скарпета намери пакета със сладките, които бе изпекла, здравословни курабийки с фъстъчено масло и пшеничено брашно. Подсвирна и кучетата дотичаха при нея — не много пъргаво, но все пак не им липсваше ентусиазъм. Тя им каза „седни“ и ги възнагради.

— Де да беше толкова лесно и с хората — отбеляза, докато си сваляше престилката. После се обърна към Бентън: — Хайде, Мак има нужда да се поразтъпче.

Бентън хвана каишката и двамата си облякоха палтата. Скарпета натъпка няколко найлонови плика в левия си джоб. Изведоха Мак по протритото дървено стълбище и през големия гараж, в който почти нямаше откъде да се мине от камиони и оборудване, и излязоха през една странична врата. От другата страна на Десето авеню, до църквата „Света Богородица“, имаше малък парк. С Бентън поведоха Мак натам, защото замръзналата рядка трева бе по-добра от пътната настилка.

— Проверка на положението — каза Бентън. — Готвиш от два дни.

— Знам.

— Не искам да повдигам въпроса вътре — каза той, докато Мак започна да души и го задърпа към едно голо дърво, а после и към един храст. — Така или иначе ще говорят за това цяла вечер. Мисля, че трябва да ги оставим да приказват, а малко по-късно да се приберем вкъщи. Трябва да останем само двамата. Не сме били насаме цяла седмица.

Не бяха и спали много. Разкопаването на мазето в къщата на Стар бе отнело няколко дни, защото електронният нос бе душил толкова усърдно, колкото Мак в момента, и бе открил следи от кръв къде ли не. Известно време Скарпета се страхуваше, че в двата етажа под къщата, където Руп Стар бе държал и ремонтирал колите си, има множество трупове, но не бе така. Накрая откриха там само Хана, скрита под слой бетон на дъното на автомобилния канал. Причината за смъртта й не се различаваше от тази на Тони Дериън, само дето нараняванията на Хана бяха много по-жестоки. Бе удряна по главата и лицето шестнайсет пъти, вероятно със същото оръжие, което бе използвано и при Тони — лоста за скорости с голяма стоманена топка, колкото топка за билярд.