Читать «Проектът Калигула» онлайн - страница 270

Скарпета сви надясно по Първо авеню и мина покрай болничния център „Белвю“ — отиваше в офиса си, където трябваше да се срещне с Бентън. Главният вход на сградата щеше да е заключен, затова тя сви пак надясно по 30-а улица и видя, че металната врата на един от гаражите е вдигната и оттам се лее светлина. Вътре имаше бял ван с работещ двигател, задната му врата бе отворена, но наоколо не се виждаше никой. Тя използва магнитната си карта, за да отвори вътрешната врата в горния край на рампата, и щом се озова в познатата обстановка от бели и синьо-зелени плочки, чу музика. Мелодичен рок. Сигурно Файлийн бе дежурна. Но за нея не бе характерно да оставя вратата на гаража отворена.

Скарпета мина покрай кантара и тръгна към офиса на моргата. Нямаше никого. Столът пред плексигласовата преграда бе завъртян на една страна, радиото на Файлийн бе на пода, якето й с надпис „ССМ охрана“ висеше на закачалката на вратата. Скарпета чу стъпки и един пазач в тъмносиня униформа се появи откъм редицата шкафчета — вероятно бе ходил до тоалетната.

— Вратата на гаража е отворена — каза му тя.

Не му знаеше името, не го беше виждала досега.

— Доставка — отвърна той и нещо в него й се стори познато.

— Откъде?

— Някаква жена, блъсната от автобус в Харлем.

Беше слаб, но атлетичен, с бледи ръце с издути вени. Кичурчета черна коса, фина като на бебе, се подаваха изпод шапката му. Очите му бяха скрити зад очила със сиви стъкла. Лицето му бе гладко избръснато, зъбите му — твърде бели и равни, вероятно протези, само дето бе много млад за протези. Изглеждаше неспокоен, развълнуван или нервен и на Скарпета й мина през ума, че може би не му харесва да работи в моргата нощем. Може да бе нает временно. С влошаването на икономиката ставаше все по-трудно да се набира персонал, а когато бюджетът ти е жестоко орязан, е по-практично да използваш нещатни работници. Освен това много от хората в момента бяха в болнични заради грипа. Разпокъсани мисли прелитаха през ума й и изведнъж тя усети как настръхва. Устата й пресъхна и тя се обърна да побегне, но той я сграбчи за ръката. Чантите се изхлузиха от рамото й, докато се бореше, а мъжът с неподозирана сила я повлече към гаража, където бе паркиран белият ван с отворена задна врата и работещ двигател.

Звуците, които издаваше Скарпета, не бяха членоразделни, бяха твърде примитивни, за да са думи или мисли, по-скоро бяха панически вопли. Тя се мъчеше да се изтръгне, да се освободи от оплелите я ремъци на чантите, риташе и се дърпаше. Мъжът блъсна вратата, през която бе влязла току-що, и тя избумтя в стената с такава сила, че прозвуча като удар на чук в тухла. Дългият калъф с електронния нос някак си се запъна хоризонтално на вратата и Скарпета отначало реши, че именно затова мъжът я пусна и се свлече в краката й. Кръв потече по рампата. Бентън излезе иззад белия ван с карабина в ръка и изтича до нея, насочил оръжието към мъжа, докато тя отстъпваше от неподвижното лежащо тяло.