Читать «Работилницата на дявола» онлайн - страница 38

— Отче наш, Който си на небесата! — зашепнаха те. — Да се свети Твоето име…

Декстър наведе глава и започна да се моли заедно с тях. Нямаше представа как би могъл да употреби тази сбирщина от отрепки, но знаеше, че те са най-добрата му възможност да избяга. Демил подозираше, че след смъртта на Трой Лий Уилямс и Силвестър Суифт времето му е изтекло. Адмирал Зол щеше да се отърве от него веднага щом се увереше, че Декстър е усъвършенствал приона „Бледия кон“. Онова, което се бе случило с Макс Ричардсън, беше доказателство за бруталността на Зол. Преподобният Кинкейд вероятно можеше да изведе Декстър от Черните хълмове в Тексас. Фанън сигурно имаше четириколесни превозни средства, способни да се катерят по възвишенията и да отбягват барикадите на пътя, които мигновено щяха да бъдат поставени, ако Демил се опиташе да избяга.

След проповедта седнаха да пият лимонада в някаква жълта палатка, отворена от едната страна. Фанън Кинкейд се настани на овехтяло тапицирано кресло. Ръцете му бяха на коленете като на египетски фараон. Декстър бе седнал на една щайга, а двамата му телохранители клечаха в прахоляка до него.

— Не бях чувал теорията за сътворението от две семена — рече Декстър. — Намирам я за много въодушевяваща и поучителна.

— Биолог като теб би се придържал към учението на Дарвин. Хората като теб не може да вярват на глупостите, които бръщолевих — рече Фанън.

Демил се усмихна. Двамата приличаха на борци, които обикалят в кръг един срещу друг и се дебнат. Всеки искаше нещо от другия. Декстър разбра, че възрастният мъж е много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Сините му очи излъчваха интелигентност и енергичност.

— Защо? — попита Демил. — Има много възгледи за произхода на живота. Не е необходимо Дарвин да оспорва библейското сътворение.

— Искаш да кажеш, че Господ е създал живота, като е събрал гроздове от клетки на микроби и те са се превърнали в бактерии, които са се развили във влагата по листата на праисторическите дървета, сетне са паднали на земята и са се смесили с протеините в калта, откъдето след милиони години е произлязъл по-сложният организъм, способен да се дели и размножава, докато накрая идва Потопът и го превръща в попова лъжичка. После тази риба става земноводен гущер, започва да върви, помагайки си с опашка, и след още милиони години еволюира в двуного или нещо подобно.

Сините очи на Фанън блестяха и изненадваха Демил с интелигентността, проницателността и енергията си.

— Хубаво, но забравяш няколко важни стадия като например първия начин на клетъчно делене, при което броят на хромозомите намалява наполовина и се получават хаплоидни полови клетки, наречено мейоза. Но кой може да каже, че Дарвиновият еволюционен процес не е Божието сътворение? То може да бъде молекулно и божествено, нали? Трябват ли ни библейските буци глина?