Читать «Работилницата на дявола» онлайн - страница 36

Мъжът с мегафона кимаше при всяка негова дума. После войникът изстреля един откос точно над главите на Лъки и Майк. Върху тях се посипаха листа и клонки. Сетне джипът потегли, връщайки се там, откъдето бе дошъл.

— Как така сме в Тексас, а на вратата пишеше Форт Детрик, Мериланд? — зачуди се Лъки.

— Кво ти пука? Дай да се чупим.

Те взеха вещите си и тръгнаха към рибарското селище.

Село Ванишинг Лейк беше малко и тихо — няколко десетки грубовати дървени бунгала. От двете страни на главната улица бяха наредени железария, супермаркет и бензиностанция. Имаше пристанище, където даваха лодки под наем, а до него — магазинче за рибарски принадлежности и ресторант с надпис:

КОФА И СТРЪВ

Докато Лъки и Майк бавно вървяха из центъра на селото, от железарията излязоха няколко души, за да видят двете нежелани привидения. Лъки отново бе нахлузил на краката си найлоновите чували, а Майк се бе превил на две и се държеше за ребрата.

— Да опитаме ей там — каза Лъки и посочи ресторантчето. — Аз ще говоря. Трябват ни пари за пиячка.

Двамата се приближиха до задната част и усетиха миризма на ядене от кухнята.

— Хей — извика Лъки и потропа на вратата.

След минута отвътре излезе красива млада русокоса жена, облечена в блуза без ръкави и джинси. На колана й бе затъкнат тефтер за поръчки, а зад ухото — молив.

— Да? — каза тя.

— Добро утро — усмихна се Лъки. — Аз и Майк сме много гладни. Днес е неделя, ден за християнско милосърдие, затова се питахме дали не може да свършим някаква работа срещу малко храна. Или още по-добре — срещу малко пари за нещата от първа необходимост — шампоан, самобръсначки. Каквото и да ни дадете, ще бъде високо оценено, госпожо.

Той се усмихна още по-широко, така че се видя счупеният му зъб.

— Ще попитам Бари. Той е шефът. В задния двор са влизали миещи мечки и са разхвърляли боклука навсякъде. Може да изчистите. Чакайте малко.

Тя изчезна и след няколко секунди се появи отново и им даде по две големи понички със захар.

— Седнете там — рече младата жена и посочи една пейка под бора.

— Благодаря. Аз съм Лъки, а това е Майк.

— Казвам се Стейси — каза хубавицата.

8. Пътуващият проповедник

— Ева била съблазнена от змията и родила син. Ето защо онова първо семе, за което се разказва в Битие, е било на дявола — крещеше преподобният Фанън Кинкейд на паството си. — Онзи син е бил Каин, който после убил брат си Авел.

Беше десет часът в неделя сутринта и преподобният Фанън Кинкейд стоеше пред импровизиран олтар в параклис, направен от материали, изхвърлени или откраднати от къщите покрай железопътната линия „Пасифик Юг“. Отгоре беше опънато огромно зелено платнище.

Параклисът беше разположен в хълмовете над Ванишинг Лейк, на около три километра от затвора. Утринното слънце напичаше през платнището и хвърляше странен зеленикав оттенък върху богомолците. Те седяха на пънове, върху кашони или на земята и със страхопочитание гледаха Фанън Кинкейд, който внушително се извисяваше над паството си.