Читать «Работилницата на дявола» онлайн - страница 39

— Не знам, може би не — отговори Фанън. — Но вероятно не ни трябват и твоите вкаменели скелети.

— Ще ти кажа какво ме притеснява в Дарвин — усмихна се Декстър. — Не харесвам липсващите звена. Тръгваме от австралопитека, минаваме през Хомо еректус и стигаме до съвременния Хомо сапиенс, но още много загадки остават неразкрити. В еволюционната верига има множество празноти.

— Нали не ме будалкаш, Демил?

— Доктор Демил — поправи го Декстър.

— Защитил си докторат. Това те прави само доктор на науките. Истинският доктор лекува болните, а докторът на науките само чете книги или ги пише. Аз не те карам да ми викаш полковник. Бил ли си във Виетнам?

— Служих в армията.

— Аз се бих за Америка. Заради всички добрини, които ми е сторила тази красива, благословена от Бога страна — извика Фанън, после се усмихна и като че ли се поотпусна. — Може би искаш да знаеш защо ти позволих да идваш тук и да ни посещаваш?

Сега Декстър видя в очите на преподобния Кинкейд нещо друго. Блясък, свързан с някаква истина, която не знаеше никой друг, освен самия Фанън.

— Не знаех, че достъпът е ограничен — рече Демил.

— Не ме будалкай. Ти си по-умен, отколкото се правиш. Аз разреших на Боби да те покани тук. Знам какво става в онзи затвор. Боби и Луис ми казват всичко. Там вършите големи гадости.

— Нима? — Декстър погледна двамата млади телохранители, които изведнъж се почувстваха неудобно. — И какво още ти казаха?

— Ти правиш химически оръжия. А аз се интересувам от това.

— Сгрешили са. Аз не съм химик, а специалист по молекулна биология, както самият ти каза. Не се занимавам с химични съединения.

Фанън погледна двамата пазачи и помежду им премина някаква безгласна команда. Военните полицаи мигновено станаха, излязоха от палатката, спряха на около петнайсет метра, обърнаха се с гръб към Демил и Кинкейд и се вторачиха в богомолците, седнали на скалистия склон.

— Какво всъщност мислиш за проповедта ми? — попита Кинкейд и се усмихна.

— Беше уникална. Както казах, ти спомена някои неща, за които не се бях замислял.

— Така ли? Смятам, че ти и аз ще станем приятели — много бавно каза Фанън.

— И аз така се надявам.

— Но приятелите си казват истината. Боби и Луис са ти казали за моята малка църква, защото аз им заповядах да го направят. А те ми разказаха за ситуацията в затвора. Не можеш да ходиш насам-натам, без да те наблюдават, а?

— Да, това е проблем — призна Декстър.

Фанън протегна ръка, откъсна дълъг стрък трева, лапна го и замислено го задъвка.

— Имаш ли представа какво правя тук?

— Не.

— Църквата, която оглавявам, се нарича „Християнски хор и Божията воля“.

— Видях надписа на знамето в параклиса.

— Ние сме хор от ангели и съслужители. В Откровението на Йоана е предсказана появата на Хор от сто четирийсет и четири хиляди.

— Наистина ли? — Декстър беше агностик и не беше сигурен накъде води този разговор.

— „Защото дойде великият ден на гнева Му.“ „Видях четири Ангела да стоят на четирите ъгли на земята.“ „И чух броя на отбелязаните с печат: сто четирийсет и четири хиляди, отбелязани с печат от всичките колена на синовете Израилеви.“ „А един от старците заговори и ме попита: тия, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли? Аз му отговорих: ти знаеш, господарю. А той ми рече: те са, които идат от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца.“