Читать «Работилницата на дявола» онлайн - страница 40

Фанън млъкна и се вторачи изпитателно в Декстър, който за пореден път почувства, че трябва да каже нещо, но не знаеше какво.

— Разбирам — смотолеви той.

— Аз съм един от онези четири ангела и ще поведа хората си към най-великата Божия победа. Ще предизвикаме хаос в правителството, съставено от объркани идолопоклонници, които са предпочели да се кланят на материалните ценности, продавани им от евреите. Сегашното правителство на Съединените щати е много по-корумпирано от Британската империя, на която нашият Конгрес обяви война през 1776 година. Днешните ни лидери предпочитат да боготворят децата на Сатаната, родени от слабините на Манасия пред божествените потомци на Яков и дванайсетте Израилеви колена. И както е предсказано, ние ще бъдем Хора на сто четирийсет и четирите хиляди и ще счупим оковите на корумпираната администрация. Аз предвождам Втората американска революционна армия. Какво ще кажеш?

Декстър Демил бе принуден да направи още една бърза преценка. Той най-после разбра, че екзалтираният блясък в очите на Фанън Кинкейд е нещо повече от проницателност и интелигентност. Всъщност най-после разбра, че мъжът на вехтото тапицирано кресло срещу него е откачен.

9. Произшествие във Ванишинг Лейк

— За мен голям чийзбургер, малко чили конкарни и будвайзер — каза доктор Чарлс Лак и огледа хубавата фигура на Стейси Ричардсън, която се наведе над масата да му налее чаша вода.

„Кофа и стръв“ се изпълваше с посетители. Беше неделя обед и клиентите бяха обичайните пенсионери, ходили на църква, и неколцина рибари, а в отсрещния ъгъл на ресторанта имаше група войници от затвора, които вдигаха невъобразим шум.

— Мога да говоря с тях, ако искаш — каза доктор Лак.

— Не е необходимо. Те са като кученца, които дърпат и късат обувка — рече Стейси с провинциалния акцент, който бе усвоила, когато бе играла в училищната постановка на „Оклахома“.

Чарлс Лак се опитваше да измисли начин как да свали тесните джинси на красивата нова сервитьорка и да я вкара в леглото. Не го биваше много с жените. Бе оплешивял рано и досега, на трийсет и четири години, бе спал само с две жени. Доктор Лак погледна поразително красивата русокоса сервитьорка и реши да изиграе най-силния си коз — научния си интелект.

— Искаш ли да чуеш какво открихме? — попита той. — Наистина е невероятно.

— Разбира се — ухили се тя и затъкна тефтера в колана си, а молива — зад ухото. — Обикновено слушам само оплаквания от храната на Барни.

— Нали ми каза за онези скитници, които сте наели да изчистят задния двор, след като са влизали миещите мечки…