Читать «Работилницата на дявола» онлайн - страница 37

— Е, и какво ни говори това за второто сътворение? — изрева Фанън и после замълча, сякаш очакваше отговор, но никой не посмя да се обади. — Говори ни, че Каин не е бил син на Адам, а на дявола. Адам е бил първият и единственият бял човек, създаден от Бога. И чак по-късно Адам дал семето си на Ева и се родил Сит. И с него дошло славното начало на божествената цивилизация на белите.

В параклиса имаше четирийсет богомолци — дрипави, мръсни мъже и няколко уморени на вид жени с разрошени коси. Всички бяха бездомници и се бяха навели напред, за да чуят всяка мъдра дума на Фанън. Всички освен Декстър Демил, който седеше между двама униформени пазачи и беше облечен в памучен панталон и розова риза.

— Някои ще кажат, че това е ерес. Тези езичници питат: къде в Светото писание се споменава за второ сътворение?

Фанън Кинкейд огледа паството си. Сребристобелите му коси блестяха на слънчевата светлина, която проникваше през дупките на импровизирания параклис.

— За да отговорим на този въпрос, трябва да прочетем четирийсет и осма и четирийсет и девета глава на Битие и предсказанията на Яков за дванайсетте му синове и да разберем как са били създадени Израилевите племена и как постепенно са започнали да управляват народите в Европа.

Двамата военни полицаи, които тази неделя бяха довели Декстър Демил на проповедта, бяха Боби Фарагът и Луис Потър. И двамата бяха от аграрния Юг и бяха назначени на работа в затвора във Ванишинг Лейк. Декстър ги смяташе за измет в униформи. Боби и Луис бяха открили параклиса, докато ловуваха по хълмовете. Един ден Декстър ги чу да разговарят за странния скитащ проповедник, който живеел там заедно с шайка извергнати от обществото хора. Той ги разпита за него и реши, че може би Фанън Кинкейд е точно онова, което търси, така че си издейства от управата на Форт Детрик да присъства на проповедите. Разрешиха му да ходи там, но с охрана, и той прие това условие.

— И така, да се върнем на произхода — прогърмя гласът на Фанън. Той погледна за миг Библията, сетне вдигна глава и започна да цитира горе-долу по памет. — „И Израил каза: Чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои и ще се наричат с името на тия свои братя и аз ще ги благословя.“ „Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава. И Йосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава. Но баща му отказа, като рече: Зная, синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи.“ „И Израил постави Ефрема пред Манасия.“

Кинкейд млъкна и огледа паството си.

— Чухте ли това? Пак ще го повторя, защото е много важно. „Израил постави Ефрема пред Манасия“! Израил, бащата на Йосиф, е избрал една раса да превъзхожда над другите. И това е расата на белите християни.

Присъстващите закимаха и замърмориха одобрително.

„Какви лайнари“ — помисли Декстър и погледна насъбралото се множество от несретни и объркани души. Бяха облечени в дрипи, а лицата им бяха измъчени. На бицепсите на повечето бяха татуирани инициалите ПТВА. Единственият проблем беше, че всички бяха въоръжени до зъби. Мъжете носеха всевъзможни видове оръжия, които подрънкваха на коланите им, а на гърдите им бяха препасани патрондаши.