Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 126

— Радвам се, че ти победи. Ако някога те победя аз, Ендър, искам да го направя честно.

— Възползвай се от това, което ти предлага случаят — отвърна Ендър. — Ако ти се удаде някаква възможност за преимущество над противника, възползвай се от нея.

— Така и направих, разбира се — рече Слатъри и се ухили. — Аз съм справедлив само преди и след сражението.

Сражението се бе проточило толкова дълго, че закуската бе приключила. Ендър погледна разгорещените си, потни и уморени войници, които чакаха в коридора, и каза:

— За днес си знаете урока. Няма да има тренировка. Починете си. Забавлявайте се. Направете отлично някое контролно. — Умората им пролича по това, че дори не извикаха „ура“, не се засмяха, дори не се усмихнаха — просто влязоха в спалното си помещение и си свалиха дрехите. Те щяха да тренират, ако ги бе помолил за това, но до края на силите им оставаше само една крачка и това, че ги оставиха без закуска, бе още една от многото несправедливости.

Намерението на Ендър бе да се изкъпе веднага, но той също бе уморен. Без да сваля бойния си костюм, полегна ей така, само за минутка, и се събуди малко след като бе започнал обядът. Пропадна намерението му да научи нещо повече за бъгерите тази сутрин. Имаше само време да се измие, да се нахрани и да отиде на занятия.

Той свали бойния си костюм, който вонеше на пот. Усещаше тялото си студено, а ставите си странно немощни. Не трябваше да спи посред бял ден. Започвам да се отпускам. Започвам да се изморявам. Не бива да си позволявам това.

Ето защо, преди да отиде в банята, за да вземе душ, той прибяга до гимнастическия салон и пряко сили се покатери три пъти по въжето. И през ум не му мина, че в командирската столова ще забележат отсъствието му и че като се къпе по обяд, докато неговата армия поглъща първото си за деня ядене, той ще е напълно, отчаяно сам.

Дори когато ги чу да влизат в банята, той не им обърна никакво внимание. Беше пуснал водата да облива главата и тялото му и едва ли би могъл да чуе приглушения звук от стъпките им. Може би обядът е вече свършил, помисли си той. Отново започна да се сапунисва. Може би някой е свършил по-късно тренировката си.

А може би не. Той се извърна. Бяха седмина, подпрели гърбове о металните умивалници или застанали близо до душовете, стояха и го гледаха втренчено. Най-отпред бе застанал Бонсо. Мнозина се усмихваха и го гледаха с онзи циничен поглед на ловеца, приклещил натясно жертвата си. Бонсо обаче не се усмихваше.