Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 124

Беше 21:40, когато Ендър разпусна вечерната тренировка. Изтощени, но радостни, че са видели нещо ново, войниците му тръгнаха по коридорите към спалното помещение. Ендър вървеше сред тях и мълчеше, но даваше ухо на разговора им. Бяха уморени наистина… вече четвърта седмица имаха всеки ден сражения и често попадаха в ситуации, които подлагаха възможностите им на нечувани изпитания. Те обаче бяха щастливи, горди и дружни — никога не бяха губили сражение и се бяха научили да си вярват един на друг. Да вярват, че другарите им по оръжие се бият упорито и талантливо. Да вярват, че взводните им командири пестят, а не пилеят силите им, и най-вече да вярват на Ендър, че ги подготвя за всичко, което някога би могло да се случи.

Както вървяха по коридора, Ендър забеляза няколко по-големи момчета, привидно заети с разговор в страничните коридори и стълбища, като някои от тях се разхождаха дори из техния коридор. И едва ли бе съвпадение, че толкова много от тях носеха униформата на „Саламандър“, а останалите бяха предимно момчета от онези армии, чиито командири най-люто мразеха Ендър Уигин. Неколцина от тях го стрелваха с очи и бързо отместваха поглед, други бяха прекалено нервни и прекалено напрегнати, за да си дават вид, че се шляят наоколо. Какво ще предприема, ако нападнат сега армията ми тук, в коридора? Момчетата ми са до едно малки и дребни и абсолютно неподготвени за сражение в условията на гравитацията. И кога ли да се подготвят?

— Здрасти, Ендър! — подвикна някой. Ендър се спря и погледна назад. Беше Петра.

— Ендър, мога ли да поговоря с теб?

— Ще разговаряме в движение — отвърна Ендър.

— Трябваш ми съвсем за малко.

Ендър се обърна и продължи да крачи редом с войниците си. Петра се затича, за да го догони.

— Добре, така да бъде. — Напрежението на Ендър нарасна, когато Петра се приближи към него. Дали и тя не бе от тях? От онези, които го мразеха дотолкова, че искаха да му сторят зло?

— Един твой приятел ме помоли да те предупредя. Има няколко момчета, които искат да те убият.

— Каква изненада! — възкликна Ендър.

Някои от войниците му наостриха уши. Съобщението за заговор срещу командира им, изглежда, бе интересна новина.

— Ендър, те са в състояние да го направят. Каза да ти предам още, че замислят това от деня, в който си станал командир…

— Искаш да кажеш от деня, в който победих „Саламандър“?

— Аз също изпитвах омраза към теб, когато победи армия „Феникс“, Ендър.

— Не си спомням да съм упреквал някого за чувствата му.

— Поръча ми да те пресрещна на връщане от бойната зала и да те предупредя да внимаваш утре, защото…

— Петра, щом изпълняваш такава заръка, искам да ти кажа, че точно сега подир мен вървят десетина момчета, които спокойно биха могли да ме нападнат тук, в коридора. Ще потвърдиш ли, че не си ги забелязала?