Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 127

— Здрасти — каза Ендър.

Никой не отговори.

Ендър спря душа и макар че по тялото му имаше още сапун, се пресегна към хавлиената си кърпа. Нямаше я на мястото й. Държеше я едно от момчетата. Бърнард. Трябваше само и Стилсън и Питър да са тук, за да е пълна картината. Трябваше им усмивката на Питър, трябваше им и очебийната тъпотия на Стилсън.

Ендър се досети, че те залагат на номера с кърпата. Нищо друго не би го направило да изглежда по-слаб и жалък от това, да хукне гол подир хавлиената си кърпа. Но той нямаше да участва в тази игричка. Отказваше да се чувства слаб, само защото бе мокър и необлечен, и зъзнещ. Той стоеше решително насреща им, с ръце спуснати по бедрата. Прикова поглед в Бонсо.

— Ти си на ход — каза Ендър.

— Това не е игра — рече Бърнард. — Писнало ни е от теб, Ендър. Днес ще се дипломираш. С „простудяване“.

Ендър не погледна към Бърнард. Бонсо бе онзи, който жадуваше за неговата смърт, макар да не проронваше нито дума. Другите бяха тук, за да го дразнят, и го предизвикваха, за да видят доколко може да ги изтърпи.

— Бонсо — заговори тихичко Ендър. — Баща ти направо би се гордял с теб.

Бонсо се вцепени.

— Как би искал да те види той сега, как идваш да се биеш с едно голо, по-малко от теб момче, което се къпе под душа, и как си довел и шестима приятелчета със себе си. Той би казал: „О, каква чест!“

— Никой не е дошъл да се бие с теб — обади се Бърнард. — Дойдохме само да те убедим да се биеш честно в сраженията. Може би ще решиш да губиш от време на време по някоя битка.

Другите се изсмяха, но Бонсо не се засмя, нито пък Ендър.

— Гордей се, Бонито, хубавецо. Можеш да отидеш и да разкажеш за това на баща си. Да, кажи, победих Ендър Уигин, който току-що бе навършил десет години, а аз бях на тринайсет. И доведох само шестима от приятелите си да ми помагат, но все пак успяхме да го победим, макар и да беше гол, мокър и сам. Този Ендър Уигин е много опасен и страшен, но ние все пак успяхме да се справим с него, без да се налага да водим още двеста души със себе си.

— Затваряй си устата, Уигин — обади се едно от момчетата.

— Не сме дошли тук да слушаме това копеле да ни дрънка — каза друг.

— Я млъкнете! — рече Бонсо. — Млъкнете и се дръпнете да не пречите. — Той започна да си сваля униформата. — Гол и мокър, и сам, значи сме квит, Ендър. Не мога да променя това, че съм по-голям от теб. Но ти пък си такъв гений, че ще измислиш как да ме надвиеш. — Той се обърна към другите. — Наблюдавайте вратата. Не пускайте никого да влиза.

Банята не беше голямо помещение и отвсякъде стърчаха всевъзможни кранове от водопроводната инсталация. Тя бе предварително монтирана на Земята, окомплектована с водопреработвателно устройство и после изстреляна като нискоорбитален спътник на Училището. Беше проектирана така, че в нея нямаше и сантиметър неизползвана площ. Тактиката им щеше да бъде „хващаш и блъскаш противника в крановете, докато някой от тях го приспи“.

Когато Ендър видя позицията, която бе заел Бонсо, той си глътна езика. Бонсо също бе изкарал курса. И сигурно не толкова отдавна, колкото Ендър. Ръцете му бяха по-дълги, беше по-силен и бе изпълнен с омраза. Нямаше да пипа нежно. Първо ще иска да ме докопа за главата, помисли си Ендър. Преди всичко ще се постарае да ми причини някаква мозъчна травма. И ако нашият двубой продължи повече, той ще го спечели. Силата му е смазваща. Ако искам да изляза жив и здрав оттук, трябва да го победя бързо и завинаги. Той отново чу пукащите кости на Стилсън. Този път обаче ще пукат моите кости, освен ако не го изпреваря.