Читать «Денят не съмва за нас» онлайн - страница 13

— Само да се среша и идвам.

Докато се приготвям, разглеждам със симпатия това току-що излюпено пиле: 1,85 м, добре сложен, хубавец. В овала на бузите му все още има нещо детско. Сините му очи са живи. Старателно сресаният път не успява да укроти русите му коси. От курсант Вердьоле лъха на добро здраве, добро семейство и добро възпитание. Политически науки и Националната административна школа — това са два изключително трудни конкурса. Трепал се е като черен негър. Драга читателко, време е да ви въведа в морския жаргон, който усвоих на „Жана д’Арк“, докато се търках о морските вълци цели седем месеца. Морските вълци са възпитаниците на Военноморското училище, съдирам си задника означава естествено — работя. Ето че знаете вече основното. Останалото ще ви поднеса постепенно.

Тъй като произлизам от скромна среда, изисканото възпитание на Вердьоле малко ме дразни, но пък това, че се е заел с толкова трудно учение, както и добрината му смекчават впечатлението.

Вече бях готов, когато на вратата цъфва ново лице:

— Курсант Верду. Заповед на капитана: трябва да ви придружа за вечеря.

— И вие ли! Явно няма опасност да се загубя — казвам аз и се засмивам.

— Кой знае дали ще бъде голяма загуба! — отвръща Верду.

— Не се стряскайте, докторе — намесва се Вердьоле, — Верду се изявява на борда чрез претеглено нахалство.

— На какви везни?

— Прецизни — отговаря Верду. — Моите! Улавят и най-тънкия нюанс, ако ще и по византийски! Възпитаник съм на Националната административна школа!

— Боже господи! Двама от Националната административна школа! Верду и Вердьоле!

— Приликата в имената е напълно случайна — уточнява Верду. — Както е казал един прочут древен мъдрец: „Той си е той, а аз съм си аз!“ А аз, слава богу, не съм русоляв и със сини очи.

Наистина боята е различна. Верду е брюнет с кадифени черни очи. И все пак двамата курсанти си приличат и аз бих могъл да кажа за язвителния Верду същото, което казах за добрия Вердьоле: 1,85 м, добре сложен, хубавец. Спирам дотук. Разбрали сте вече, че това са две пилета от едно люпило.

— Докато си слагам обувките, Верду ме пита:

— Докторе, какъв лекар сте вие?

— Първокласен. Три нашивки.

— Аз съм само с една. Знаете ли, че на стария морски жаргон биха ви нарекли „тричленен“?

— Зная! Плавал съм на „Жана“. Ласкателен прякор, няма що!

— Не е казано — намесва се Вердьоле, — че човек се справя по-добре с три, отколкото с една.

— Е де — казвам аз, — това трябва да се измери с прецизните везни на Верду.

Смях.

— Не знам защо се смея — обажда се Верду. — Не обичам лекарите. Отдясно на корема ми оставиха ужасен белег.

— Защо ужасен?

— Дълъг, дълъг! Осем или десет сантиметра?

— Понякога апандиситите трудно се откриват. Сигурно се е наложило да разширят отвора, за да го намерят.

— Отвратителен занаят! Да тършуваш с ръце из червата на съгражданите си!

— А аз, като чуя думата черва, и огладнявам! Хайде на масата! Пашата ни чака! Докторе, още ли ще се решите. Вече достатъчно се напудрихте!