Читать «Денят не съмва за нас» онлайн - страница 15

— Дежуря наравно с офицерите като началник на наблюдателната служба. С една дума, уж командвам хора, които познават работата си по-добре от мен.

— А вие, Верду?

— Ръководя службата за борба с противниковите подводници. Със същата уговорка като този господинчо. Представете си един завод, където инженерите са превъзходни, а техническият персонал е изключителен, и ще ви стане ясно какво е АРПЛ. А аз, понеже не съм инженер, се вслушвам в техническия персонал, който ръководя.

— Докторе, обърнете внимание на думите на Верду — обажда се Вердьоле. — Много рядко му се случва да бъде толкова скромен.

— Според мен — казвам аз — особеното в подводницата е, че инженерите разбират колко незаменими в своята специалност са техниците и обратно. Смятам, че не би трябвало да има конфликт между офицери и морски офицери, освен ако някой от тях не е с труден характер. А по принцип филтърът при подбора не допуска хора с трудни характери.

— Но се случва понякога филтърът да се повреди — казва Вердьоле. — Верду е живото доказателство.

— Но това е невероятно! — възмущава се Верду. — Докторе, вие сте ми свидетел. Вердьоле става агресивен почти колкото мен! Той ме имитира по нахалство!

Смеем се с цяло гърло, когато влиза капитанът. Ставаме веднага.

— Докторе — усмихва се пашата, — радвам се, че вече се разбирате с нашите двама курсанти. Ясно е, че вие тримата ще бъдете най-активните в каюткомпанията.

— Ех, капитане, ако знаехте какво означава в един конезавод да бъдеш най-активен, нямаше да говорите така…

В този момент прекъсват разговора ни 6–7 офицери, които нахлуват, разговаряйки оживено. Вече сме десетина в тясното пространство. Настъпва голяма бъркотия, от която ще се възползвам, драга ми читателко, за да ви обясня, че във флота наричат курсантите „курсантели“ — име, произнасяно от по-възрастните офицери с носталгия и нежност, защото самите те са били „курсантели“ преди 20–25 години и днешните момчета биха могли да им бъдат синове.

Капитанът ме извиква и ме представя на офицерите си или ми представя офицерите — според случая. Ритуалът е дълъг и както се знае, колкото необходим, толкова и безсмислен, защото в девет от десетте случая човек не запомня никакво име. Затова дръпвам Вердьоле настрана, т.е. в коридора, тъй като каюткомпанията е вече претъпкана.

— Синко, освободете ме от едно съмнение, както би казал Корней. Пашата ми представи трима помощници, но не съм сигурен дали запомних кой какъв е и какви са функциите му в подводницата.

— Първи — започва Вердьоле, — който обожава играта с думи, е вторият на борда Пикар. Капитан втори ранг също като пашата. Онзи, ниският брюнет, който говори с капитана.

— Не е толкова нисък.

— Погледнато от моя бой, дори вие не сте особено висок — засмива се Вердьоле. — Думата „живост“, изглежда, е била измислена специално за Пикар: той има живи очи, жив ум, живи жестове, бърза реакция, заразителен смях. Думата „компетентен“, отнесена към Пикар, звучи почти пренебрежително. Той е свръхенергичен, динамичен, неуморим. Морските офицери казват, че по време на плаването човек може да го види ден и нощ във всяко кътче на подводницата. Някои твърдят, че никога не спи.