Читать «Денят не съмва за нас» онлайн - страница 11

Ето че си дойдохме на думата! С риск да ви разочаровам ще кажа, че не е възможно тази жена да бъде Софи. Като махнем това, че отношенията ми с нея не са стигнали такава интимност, фантазмите ми, ако се насочат към нея, бързо биха се разпръснали, за да отстъпят пред една неутешима действителност: несигурността на връзката ми с нея.

За да е спасително и да изпълнява своята роля на психологическо хапче, мечтанието трябва да е насочено извън реалното. Затова жената, която изниква пред очите ми, е непозната, чертите и тялото й са оформени по мой вкус и е напълно покорна на своя създател. Не бива обаче да се бърза. Един фантастичен образ изисква бавни и внимателни действия. И когато се разпилее, след като ви е омаял, не се опитвайте да го възкресите. Поне не същия ден.

Този път се разсейва, преди да е стигнал до края си — моята сирена за жалост се изпарява тъкмо когато се къпехме двамата в лазурните води на лагуната. Просто подводницата изведнъж престана да се клати.

Липсата на движение ме разтърсва, ако мога така да се изразя. Лежа на тясната койка и всички светлини са запалени. Ставам, за да наплискам лицето си с вода и да се освежа, когато стъпвам с крак на паркета, едва не падам — толкова е наклонен. Странно, на АРПЛ казват „паркет“, а не под, въпреки че този паркет е от стомана. Хващам се за леглото и чак сега, когато поглеждам койката, разбирам, че ме е събудила не само неподвижността на подводницата, но и това, че главата ми е била по-ниско от краката, докато съм спял.

Драга читателко, естествено вече сте разбрала, че моят свят стана изведнъж наклонен, защото АРПЛ се спуска надолу: и ако подводницата не се люлее вече, то е защото е стигнала дълбини, където голямото вълнение в началото на плаването не се усеща. Естествено капитанът ще реши на какво разстояние от повърхността ще плава подводницата и когато го стигнем, той ще я върне в хоризонтално положение и както ми обеща, „изобщо няма да се клати“. И действително, ако бяхте с нас, не бихте могли да мечтаете за по-спокойно пътуване, като изключим, разбира се, че ще ви липсва слънцето и няма да почернеете.

На малката подводница не е така тихо, както тук, защото тя изплува често на повърхността или се движи малко под нея, за да поеме въздух за дизела и за хората си, както и за да дебне възможни „плячки“. За АРПЛ това не е необходимо. Тя произвежда сама въздуха си, сама отстранява отпадъците си. И се плъзва възможно най-незабележимо в най-големите дълбочини, без да показва на повърхността перископ: по-нататък ще обясня защо.

Доста се развълнувах, когато за пръв път паркетът твърде обезпокояващо се наклони при потапянето на малката подводница, на която получих бойното си кръщение — ако за един лекар приляга изобщо подобен военен термин. Въображението ми започна да блуждае: точно ли са означени склоновете на морските дълбочини по картите? И какво ще стане, ако сонарите се повредят и подводницата се удари в плитчина. Странно, но не разумът, а навикът разпръсна моите страхове.