Читать «Принцесата на Марс» онлайн - страница 10

Неспособен повече да се съпротивлявам на желанието за бягство от това ужасно място, промъкнах се бързо през входа и се озовах в прегръдките на чистата звездна нощ. Свежият планински въздух ми подейства ободрително и почувствах, че тялото ми отново се изпълва с живот и смелостта ми се възвръща. Седнах на ръба на скалата, упреквайки се, че се поддадох, както ми се струваше, на съвършено неоправдани страхове. Успокоявах се с мисълта, че лежах на входа на пещерата в продължение на часове, без да ми се случи нищо лошо.

Сега, когато премислях всичко с подробности, стигнах, до извода, че шумовете, които идеха от дъното на пещерата, сигурно са били предизвикани от напълно естествени и безвредни явления. Вероятно устройството й бе такова, че звуците, които ме поразиха, са от подухванията на вятъра през разни процепи.

Реших да проверя тези свои съмнения, но най-напред вдигнах главата си високо, за да дам възможност на дробовете си дълбоко да поемат колкото може повече от чистия планински въздух. Далече някъде в ниското погледът ми попадна на впечатляващия изглед на скалист овраг и равна повърхност, обрасла с кактуси, посребрени от лунната светлина. Беше възхитителен пейзаж, в който имаше нещо неземно.

Малко са чудесата на Запада, които могат да се сравнят е пейзажите на Аризона, окъпани от блясъка на Луната. Посребрените далечни планини, странните светлини и сенки по хребетите на хълмовете и в долините всичко това създаваше очарователна и възбуждаща въображението картина, различна от всички други, които можеха да се видят по Земята, и оставяше впечатлението, че си попаднал в някакъв фантастичен, тайнствен, но вече мъртъв и отдавна забравен свят.

Стоях така, размишлявайки, а после вдигнах очи към небето, на което неизброими количества звезди образуваха красив балдахин, напълно отговарящ на великолепието на земния пейзаж. И моето внимание веднага беше привлечено от голяма, червена звезда, светеща ниско на далечния хоризонт. Наблюдавах я, запленен от нейната красота — това беше планетата на Марс, бога на войната, а аз — човек, чиято стихия си оставаше битката. Това бе моят бог и аз му бях неотстъпно верен — той щеше да ме вдъхновява за по-нататъшни приключения изпълнени с рискове, за които тогава все още не подозирах нищо.

Гледах към Марс през онази отдавна останала в миналата нощ и ми се струваше, че чувам неговия зов — как ме вика от безкрайната далечина и ме привлича, както магнитът привлича железните предмети.

Копнежът ми избухна с такава сила, че не можех повече да се противопоставям. Затворих очи, протегнах ръце към бога на моето призвание… И изведнъж почувствах, че летя с бързината на мисълта през бездната на пространството. Скоро след това настъпи ужасяваш студ и пълен мрак…

Пристигане на Марс

Още щом отворих очи, пред погледа ми се разкри странен, неземен пейзаж. Не зная как, но разбрах, че съм на Марс. Не си поставих въпроса дали разсъдъкът ми е в ред, или пък бълнувам. Сигурен бях, че не спя и нямаше нужда да проверявам това чрез щипане. Вътрешното ми чувство недвусмислено говореше, че съм на Марс, тъй както вашето вътрешно чувство не оставя съмнение, че сте на Земята. В същата степен беше и убеждението ми, че не съм другаде, а именно на червената планета.