Читать «Принцесата на Марс» онлайн - страница 12

Лишената от окосмяване кожа имаше лек оттенък на жълто-зеления цвят, който заедно с възрастта се променяше в маслиненозелено, по-тъмно при индивидите от мъжки пол. Освен това възрастните същества нямаха такива непропорционално големи глави по отношение на тялото, както по-младите.

Ирисите на очите им бяха червени, както у албиносите, зениците — черни, а самата очна ябълка — чисто бяла, както и зъбите им. Последните придаваха още по-хищен изглед на и без това жестокия и будещ страх външен вид на тези същества, тъй като острите им криви кучешки зъби стигаха чак дотам, където у земните хора се намираха очите. Белотата на тези зъби не е както у слоновата кост, а е снежна и блестяща, като тази на китайския порцелан. Благодарение на това тя е в поразителен контраст с тъмната, маслинова кожа и прави дългите зъби да изглеждат още по-страшни, отколкото са в действителност.

Повечето от тези подробности забелязах, разбира се, много по-късно, тъй като в момента не разполагах с твърде много време за наблюдение. Загледан в процеса на излюпването на отвратителните малки изродчета, не забелязах как зад гърба ми, към мен приближава група от около двадесетина възрастни марсианци. Вървейки по мекия, поглъщащ звуците мъх, който покриваше почти цялата повърхност на Марс, с изключение на полюсите и малкото обработваеми площи, марсианците можеха да ме заловят без всякакви усилия. Но намеренията им бяха далеч по-ужасни.

Животът ми увисна на косъм. И до днес все още се чудя, че така лесно успях да избягам, и си мисля за случая, който навреме ми помогна да се размина с опасността. Ако пушката на предводителя на групата не беше се изхлузила от закопчалките на края на седлото и то по такъв начин, че се удари в носеното от него дълго, метално копие, сигурно щях да загина, без дори да осъзная, че умирам. Но тихият металически звук зад гърба ми ме накара да се обърна. На не повече от десет фута от гърдите си видях насочено копие, дълго поне четиридесет фута, което хвърляше наоколо метални отблясъци. Държеше го група от същите малки изродчета, които седяха на гърба на някакво животно.