Читать «Проклета въртележка» онлайн - страница 44

Втурнахме се към него, като краката ни почти не докосваха земята. Преди да пристигнем, той нададе втори вик, от който листата потрепериха. Строполих се до него едновременно с Марлен и двамата се смръзнахме като статуи. Той държеше дрехите на Глория в ръце: блузата, шортите, бикините и крещеше така, че можеше да оглуши птиците. Изведнъж се удавихме в тишината, насред гората, в малко особената светлина на залязващото слънце.

Марлен изтръгна дрехите от ръцете му. Притисна ги към себе си и ни обърна гръб. Анри беше блед като смъртник. Из един път бе остарял с десет години.

— О, Ти, Който си на небесата! — изстена той.

Аз глътнах две таблетки за всеки случай и проверих дали още мога да движа ръцете си. Въздухът наоколо ми се стори малко разреден.

— О, Ти, Който си на небесата! — ревеше той.

Стовари гръмотевичен юмрук по едно стебло, после се хвърли към Марлен и я улови за раменете.

— Слушай ме! Погледни ме!

Разтърси я нежно. В този момент си дадох сметка, че двете таблетки бяха заседнали в гръкляна ми и мъчително ги преглътнах. Тя надигна очи към него.

— Бягай към колата — изрече глухо той. — Чуваш ли ме? Ще можеш ли да шофираш?

Тя си прехапа устните.

— Побързай! Докарай всички полицаи, които намериш, чуваш ли, побързай! Искам гората да бъка от полицаи! Да си размърдат задниците!

Гласът му почти я повдигна. Тя затули устата си, преди да побегне. Той ме приближи с блеснало от гняв лице и увиснала челюст.

— Ще го убия с ръцете си — промълви той.

— Боже мой! Почакай ме! — изкрещях истерично аз.

Изстрелях се като снаряд между дърветата и стигнах до колата, когато Марлен влизаше в нея. Ритнах вратата, а тя включи стартера.

— По дяволите, почакай! — извиках аз.

Успях да зърна лицето й зад прозореца. Ако я бях срещнал на улицата, нямаше да я позная, щях да се уплаша. Направих й знак с разперена ръка, после отидох да извадя от багажника ветроупорната лампа-фенер, моята голяма, черна, водоустойчива лампа, с която не се разделях никога и без която не бих желал да живея, като се има предвид какво може да се случи нощем. А ние сме безпомощни в тъмното, като мухи, на които са скъсали крилете и са ги хвърлили през прозореца. Взех лампата и захлопнах яростно багажника. Мерцедесът потегли на мига.