Читать «Проклета въртележка» онлайн - страница 206

С див удар забих брадвата в дървения плот. Тя нададе вик. Всичко е приказка, както би казал Джон Ървинг.

С втория удар брадвата проби вратата.

— Ти си полудял! — изкрещя тя.

— Да, всеки би полудял на мое място!

Щях да продължа усилието си, когато Маргьорит изникна зад гърба ми.

— Господи Боже мой! — въздъхна тя. — Вече ми е трудно да качвам стълбите!

Подпираше се на стената с цигарето в ръка. Добре понасяше коктейла мартини-джин за възрастта си, само изговорът й бе малко забавен.

— По дяволите! Не стойте тук! — казах й аз, докато с ръка отчупвах парче от дървото.

— И на мен ми се е случвало — рече тя, като поклащаше глава. — Щастие и безмилостни борби!

Вратата не беше от талашит и ми се наложи да се потрудя. Аз ревях, а Глория крещеше, докато онази ми пращаше колелца дим. Вече не бях толкова овладян и удрях вратата с удвоена сила. Плотът се сцепи надлъжно, но продължаваше да стои. Побеснях.

— Не се изненадвам, че пишете книги — въздъхна Маргьорит.

Тогава една част от вратата отхвръкна и падна в краката на Глория. Тя гледаше втрещена. Бях вир-вода. С един шут разкарах онова, което още беше на пътя ми. Сигурно изглеждах ужасно, защото Глория вдигна ръка пред лицето си и изпищя. Откровено казано, не бях на себе си.

Пристъпих в банята и ръмжейки, докопах Глория за шията. Притиснах я до стената. Когато се спогледахме за последно, надигнах брадвата над главата й. Тя нададе още един вик и се свлече на земята. Тогава забих брадвата в стената на десет сантиметра над главата й, и то почти до дръжката.

Сигурно бях засегнал тръбопровода, защото в лицето ми бликна студена вода. Имах чувството, че бях получил Божията милост. За миг затворих очи под благотворното чудо. После пуснах Глория, която скимтеше в краката ми, и се надигнах.

— По-добре отиди да спреш водата — посъветвах я аз. — Да… можеш също да ми пожелаеш късмет.

Обърнах се и си излязох през бликналия фонтан.

— Ах! Падането беше великолепно! — рече ми Маргьорит. — Вие наистина сте сред любимите ми писатели!

Хванах я под ръка, за да й помогна да слезе, а това се оказа доста сложно. Стълбите нямат значение за една пияна старица, а аз от своя страна също едва се крепях на краката си. Не я слушах какво ми говори. Беше нещо неясно. Слизахме бавно, стъпало след стъпало, въпреки старата й бяла ръка, която се приплъзваше по парапета, и обувките й с каучукови подметки.

Информация за текста

Philippe Djian

Maudit manege, 1986

Издание:

Филип Джиан. Проклета въртележка

Френска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2005

ISBN: 954–529–406-Х

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/26672

Последна корекция: 8 декември 2012 в 08:10

1

Тъй нар. руска планина е един от класическите атракциони на ужасите в лунапарковете. — Б.пр.