Читать «Проклета въртележка» онлайн - страница 39

Жорж прокара ръка по челото си.

— Няма — потвърди той. — Опасявам се, че тази е най-ужасната…

Запалих цигара при пълно мълчание и издишах дима към тавана.

— Така ли? Тази ли е най-ужасната? — попитах аз.

Двамата закимаха с глави. Някой рязко наби спирачки на улицата, но двамата не ме изпуснаха из очи. Отначало мислех да взема покупката и да размисля след това, пък ако ще да изхвърля капана през прозореца, преди да пристигна във фермата. Ама нещо не ми харесваше идеята. Не знам какво ме прихвана изведнъж, сякаш ми се прищя да се харесам.

— Ами добре тогава… Не ми трябва този капан — заявих аз. — Ще си купя тостера.

Двамата бяха очаровани. Спогледаха се заговорнически, а аз прекрачвах прага на клуба на приятелите на животните. В магазина нямаше нито един стол, на който човек да седне. Останах прав, докато продавачът ми увиваше покупката, но краката вече не ме държаха. Невинаги е лесно да разграничиш мировата скръб от лошия грип, и двете те смазват. На излизане старицата леко ме придърпа за ръкава.

— Аз съм фея — рече тя. — Имате право на едно желание, момчето ми.

— Нека да е грип — измърморих аз.

Дълго се размотавах, преди да се върна към помили разсъждения. После се качих в колата и минах през центъра да взема Глория. Открих я в сладоледения салон, в дъното, в компанията на неколцина засмени нейни връстници, голобрадковци, момичета с детски очи и женски тела, все хора, лишени от съмнения и убедени, че животът е приятна разходка. Когато ме видя да се задавам, Глория се обърна към съседа си и му отвъртя една целувка с език. Аз се спрях за миг и се загледах в тавана, като вътрешно се усмихвах. Време беше да спра с глупостите, отдавна бях доказал на какво съм способен. Като иска, нека да я ебат, аз си имах други проблеми, вече дори не си спомнях защо се бях набъркал в тази история. Всъщност спомнях си, но за мен това вече беше отминала история, тогава току-що бях излязъл от болницата и сигурно все още не бях напълно възстановен. Освен това често се случва мъж да извърши нещо налудничаво заради една жена, за което не може да му се придиря, по-скоро може да се уподоби на порив на вятъра.

Изчаках я да свърши с приятеля си, докато другите междувременно ме оглеждаха от главата до петите. Когато бях на двадесет ни казваха: никога не се доверявайте на човек над тридесетте. На мен ми се искаше да им кажа: не се доверявайте никому, не се бъркайте във възрастта му и най-вече не идвайте да ни плачете на раменете. Наистина си го мислех. Случва се, понякога имаш желание за живот, друг път поглеждаш света с огорчение. Глория нежно натисна момчето към облегалката и се обърна към мен. Направи се, че не ме е видяла и ме погледна с блясък в очите.

— О, ама ти си тук?

— Да, хайде да се прибираме.

— Как така? Сега, веднага? Ама аз току-що намерих приятелите си…

— Да бе, знам, ама няма как…

— Седни, де… Ще ти заръчам сладолед.

— Не, нямаме време. Имам работа.

— Така ли? Каква работа? Тъкмо започна да ми става забавно.