Читать «Проклета въртележка» онлайн - страница 36

— Покажи ми… Къде те боли?

В основата на шията й личеше голям, червен белег. Тя оставаше все така безмълвна, може би леко зашеметена. Застанах зад гърба й и започнах леко да масажирам с палци прешлените й.

— Няма ти нищо — рекох. — Ще се оправиш… Нищо работа.

Както бях започнал, преминах към раменете, за да се отпусне. Двамата се поклащахме в такт, а аз почти чувах как гърмят първите бушони в главата ми и за миг се озърнах с обезумял поглед, нададох дълъг безмълвен вик.

— Нищо не е — повторих аз. — Нищо…

Кожата й беше толкова нежна и гладка, като на речен камък, гореща и дълбока и за да бъда ясен, толкова надървяща, че направо започнах да правя гримаси, тананиках си, люлеех я, загубих напълно контрол и вече галех целия й гръб, бях като камикадзе, знаех, че вече не разполагам с достатъчно гориво, за да се върна у дома.

Когато видях флакон с масло против изгаряне на нощното шкафче, тутакси разбрах, че ще преминем на по-висока скорост. Сякаш ме шибнаха с кожен каиш. Грабнах флакона с една ръка и бързо излях половината от съдържанието на раменете й. Мъртъв съм, помислих си, свършено е с мен. Ушите ми горяха и с болезнено напрегнати мускули се гласях за последния скок.

Кукичката на сутиена откачих с почти отчайваща лекота. От маслото се носеше див, екзотичен аромат, който изпълни стаята, а аз плъзгах гърдите й в ръцете си със затворени очи, дъвчех ги, отърквах ги в бузите си, правех каквото ми хрумнеше, напрягах слух, за да не изпусна звука от пляскането и потрепервах всеки път.

Бикините й бяха особен модел, с две закопчалки отстрани. Сигурно щях да се разпадна на трохички. Притиснах се до гърба й и я целунах по шията. Една част от мен искаше да избяга, умоляваше ме, проклинаше ме, наричаше ме копеле, но вече нямах никакви сили, крачех с кръста си, без да се обръщам, погнат от мрачните създания. Поиграх си със закопчалките на бикините в двете ръце и ги разкопчах едновременно. Нещото се сви между краката й. Стаята се размъти пред очите ми. Прегърнах я през кръста, за да си поема дъх. После разтворих бедрата й и леко проникнах с пръст във вагината й. Сигурен съм, че в оня момент бях готов да продам душата си на дявола. Истина ви казвам, всеки си има моменти на слабост, всички имаме дефект в бронята, процеп, през който може да се провре ръката на дявола и да ни размаже мозъка. В живота понякога ви хвърлят на арената със завързани крака и ръце и очакват от вас да сторите нещо, да се посборите поне малко, но това е злостна насмешка, мъките ви не струват и пет пари, а светлината ви заслепява. Когато я обърнах на леглото, за да я пронижа, бях един съсипан човек, знаех, че Анри никога нямаше да го преглътне, нито пък Глория, всеки по своите си причини. Поставях се на тяхно място, аз бях наистина голям мръсник, какво значение има, че изпитанието беше над моите възможности, след като имах и минимален шанс да му устоя. Какво значение имаше до каква степен човек е господар на действията си, всичко това не струваше и пукната пара.