Читать «Проклета въртележка» онлайн - страница 15

— Не открих пудра захар — заяви тя. Подробностите настрана, физически не можеше да й придиряш. Видимата податливост на бикините й, естествено, приспиваше душата ми, а пък и не можех да изляза от положението, като погледна нагоре, предвид факта, че гърдите й стърчаха почти в лицето ми. Тази непринуденост ми харесваше, но вече бях размислил по въпроса и предпочитах нещата да си останат така. Никога не съм се ругал заради момичетата, които съм пропуснал да имам, тъкмо напротив, никога не съм считал, че чукането е най-доброто, което можеш да сториш за едно момиче. Глория не се притесняваше от мен и в крайна сметка двамата свикнахме с положението. Наблюдавах я спокойно как изстъргва дъното на кофичката и изпитах дълбоко удовлетворение в естетически смисъл.

— Не трябваше да го лъжеш. Така само го улесни.

Тя докопа нов йогурт от хладилника и приседна с половин дупе на крайчеца на масата, с изправени рамене и изопнати напред крака. Откъсна капачката с рязко движение.

— Сигурен ли си, че нямаме захар?

— Нямам представа. Ти провери ли навсякъде?

Обърнах се, без да съм си изяснил докрай работата със захарта. Пуснах телевизора, взех си чашата и се разположих на дивана с дистанционното в ръка. Разходих се по всички канали и се върнах на някакъв филм за Северния полюс с ледове до хоризонта и свистенето на главоломно летяща шейна. Надявах се да продължи дълго. Вместо това Глория се изтъпани току пред мен, почесвайки си главата.

— Уф! Не намирам цигарите…

— По дяволите, нарочно ли го правиш?

Дадох й една. Тя се наведе, придържайки косата си, докато драсвах клечката. Съпроводи издишването на дима с дълбока въздишка, сетне се излегна на дивана и положи глава на бедрото ми.

— Голям мръсник е, де! — заяви тя.

От муцуните на кучетата излизаха валма, на моменти камшикът изсвистяваше във въздуха и кучкарят надаваше викове. Глория се намуси и издърпа дъното на бикините си.

— Ох! Това нещо ми влиза в задника.

— Не, не е мръсник — казах аз. — Бъркаш. Не е така просто, както си го мислиш.

Тя се изправи и коленичи до мен. Сега изглеждаше разярена, но на моята възраст човек е виждал и други — нали и от годинките трябва да има някаква полза все пак? — тъй че дори да беше разиграла някаква сцена, нямаше ни най-малко да ме впечатли. Впрочем те рядко са опасни, случват се един път на тридесет и шесто число от месеца и човек бързо си дава сметка за това. Чувствах се като кофа с вода, която наблюдава догаряща клечка кибрит.

— Да, ама с какво право се държи така? — просъска тя. — За какъв се взема, по дяволите, какво си въобразява?

— Предполагам, че не е могъл да постъпи другояче. Понякога изпитваме необходимост да действаме, не можем постоянно да си седим кротко и да оценяваме положението. Надявам се, че на твоята възраст си даваш сметка, че когато дълго припикаваш огъня, в края на краищата го загасваш веднъж завинаги. Не можеш да искаш от нормален мъж да сведе живота си до купчинка пепел, особено когато е превалил билото.