Читать «Проклета въртележка» онлайн - страница 13

Не си казахме нито дума, докато омлетът се пържеше. Едва на масата, между две хапки, си възвърна способността да говори. Поклати глава над чинията.

— За Бога! Можеш ли да ми обясниш защо са решили да ме натикат в пъкъла? Не мислиш ли, че си платих достатъчно с майка й?

— Мдаа, но от друга страна е истина, че тя е пълнолетна…

Онзи ми хвърли блеснал поглед над масата.

— Пълнолетна била — изсмя се той. — Будалкаш ли ме?

— Знаеш, че не можем да я задържим насила. Няма да е лесно…

— Когато я оставих да си тръгне, ми беше казала, че отива да види майка си. Е, сега вече наистина ще я види, този път ти гарантирам, че НАИСТИНА ще отиде при нея!

Когато привършихме, наредих посудата в миялната машина и двамата се изнизахме в съседната стая. Запалих две-три дискретни лампички по кьошетата и му поднесох кутията с пуретите.

— Едно нещо все пак ми достави удоволствие — казах му. — Не знам дали забеляза, но когато се изтъпанихме в жилището, тя най-напред ни се усмихна. Изглеждаше доволна, че ни вижда…

— Ти поне си наблюдателен… Не се учудвам, че пишеш романи… Ерик също ли ти се стори доволен, че ни вижда?

— Е, може би ти не подходи както трябва!

— Да, ама ти май забравяш нещо. Жена ми се чупи с търговец на автомобили. Дъщеря ми се чупи с автотърговец. Не ти ли се струва, че тия момчета май попрекаляват?!

Признах, че не беше лесно за преглъщане. Не знам дали той заслужаваше подобен жребий, но от своя страна бях убеден, че струваше колкото всичките си колеги и дори много повече. Анри беше смайващ писател, със сигурност един от най-добрите, само че днес човек трябва да бачка къртовски, за да продава стихове, повечето хора дори не подозират, че още ги има. Въпреки това всеки негов ред беше запомнящ се урок за мен. Случваше се да чета и препрочитам с несигурна крачка някое от неговите писания, забравено в кухнята, обзет от нещо като световъртеж. Наистина! Понякога дори погалвах с върха на пръстите си следата от химикалката му по листа. Сравнен с него, не струвах пукната пара. За щастие имаше някаква справедливост и книгите ми донасяха достатъчно пари за двама ни. Бях нещо като изгряваща звезда на литературния небосвод, докато Анри беше на стадий черна дупка. Жените са трудни за разбиране. Светът е пълен с автотърговци. Наистина, понякога се питам дали изобщо могат да зацепят нещо от поезията.

Чухме вратата на банята да се захлопва горе. Анри погледна към тавана.

— Може би оттам трябваше да започна. Да й навра главата под студената струя.

Разсмяхме се. Въпреки думите му, знаех, че е доволен, че тя е тук. През цялото време, докато бяхме без вести от Глория, мисълта за нея го терзаеше. Като научи, че е с Ерик, се поуспокои от мисълта, че онзи се грижи за нея, и макар никога да не го призна, тя му липсваше ужасно. Ето че най-сетне тя беше тук. Вярно, можеше да се получи и по-добре, но, тъй или иначе, тя беше тук.

— Ей, Анри… кефиш ме! — рекох му.

Той отпусна глава на облегалката на фотьойла и изпружи крака. Поставих една пълна чаша на корема му.