Читать «Проклета въртележка» онлайн - страница 14

— Слушай — каза той с разкошния си глас, докато гледаше усмихнат нещо на тавана, — слушай, глупако неден, надявам се, че няма да допуснеш двете грешки, които поразиха живота ми. Имам предвид да се ожениш за много по-младо момиче, а после да намериш начин да му направиш дете. Най-вече дъщеря. Много внимавай и не забравяй какво ти казвам.

— Не. На мен това не може да ми се случи.

Той се изсмя. Изу едната си мокасина.

— Ах, да, бях забравил… Твоето сърце е изчерпано завинаги!

— Да… в известен смисъл.

— Знаеш ли, бях точно на твоята възраст, когато се ожених за Марлен. Мъжът е особено уязвим в тази възраст. Тъкмо когато конете спрат, за да си поемат дъх, им хвърлят ласото около врата. Така че не забравяй какво съм ти казал, не избирай някоя прекалено млада, повярвай ми, но ако е по-силно от теб, поне гледай да не забременее. Хм… и двамата с теб имаме мутри, които привличат момичетата и май че само за това стават!

Поговорихме още малко, после той се качи да си легне. Погледът ми го изпроводи, докато катереше стълбите, подир което си махнахме с ръце, преди да се скрие на първия етаж. За мен това бе начин да приветствам всичко в него. Не говоря врели-некипели, всеки би усетил, че той носи у себе си странна сила, а аз знаех по-добре от всички за какво става дума.

Излязох да взема куфара на Глория от колата. Анри го бе запокитил в дъното на багажника и той се бе отворил. Навън беше хладно. След секунди усетих парфюма на Глория, сякаш духът й се измъкна от куфара. Стори ми се приятно, много приятно, точно каквото може да се очаква от момиче на двадесет и кусур години. По моему писателят трябва винаги да има момиче на двадесет години наблизо, най-малкото, за да вижда образа на силата и свежестта, който да го стимулира да се поразмърда. Ама какви ги наприказва Анри? Нима човек може да устои на изкушението на светлината? Да си сложи препаска на очите? Нима е възможно да се откажеш от слънчевия лъч и да се примириш, че ще пишеш безстилни буламачи, лишени от живец? Убеден съм, че са ни нужни млади и красиви жени, освен ако случаят не е по-особен. Казаното настрана, Глория не беше точно мой тип, възруса и прекалено самоуверена за вкуса ми.

Тя обаче внасяше в дома женско присъствие и ми се случваше да надигна глава, за да я видя как прекосява стаята или подрипва по стълбите, а двамата с Анри повечето време висяхме пред банята. Извадих куфара от багажника с отнесена усмивка. Започвах да замръзвам само по блуза.

Прибрах се, след като огледах от край до край улицата, премрежена от разпокъсана мъгла. Затворих вратата пред зейналата паст, без да се почувствам ужасен, защото почвах да свиквам с изчекнатите видения, с внезапните просветления, които ви карат да виждате живота като кошмарна клопка, а улицата превръщат в гримасничещо чудовище. Понякога е обратното и всичко, без особена причина, ви се струва по мед и масло. Не бива да отдавате особено значение на подобни усещания, ако не искате съвсем да сбъркате пътя. Впрочем, докато градът навън се размиваше, аз се озовах лице в лице с Глория, по бикини насред кухнята, с кофичка кисело мляко в ръка. Беше петата поред, ако съдех по четирите трупа наредени на масата. Когато беше с нас, ги купувахме в пакети по двадесет. Като ме видя, отметна косата си назад.