Читать «Проклета въртележка» онлайн - страница 12

Известно време останах пред прозореца, опрял задник на мивката, със скръстени ръце и чаша в едната, доволен като в майчината си утроба. Няма сто начина да посрещнеш бъдещето, а този ми харесваше. Случваше ми се да остана така до разсъмване. После отивах да си легна. Не дължах обяснения никому. Можех да си се прозявам в остатъка от деня с настръхнала на главата коса. В живота всеки се оправя както може. Няма идеална рецепта. Моят подход имаше достойнството, че не струваше почти нищо, освен това в трудни моменти беше достатъчно да направя едно просто движение, за да навра главата си под крана на мивката.

Малко по-късно приготвих омлет с подправки. Отгоре вече не се чуваше нищо. Не бях много гладен, но ми доставяше голямо удоволствие да шетам из кухнята, да отварям чекмеджета, да чупя яйца и да ги разбивам, подир което да ги поръсвам с подправки, дозирани между пръстите. Трудно ми е да си представя нещо по-разтоварващо, впрочем въпреки деня не усещах грам умора в краката.

Анри довтаса тъкмо когато оглеждах приготвеното със задоволство и духом смирен. Тутакси се спусна към бутилката. Някаква невидима ръка изкривяваше чертите на лицето му, половинсантиметрови бели косми стърчаха по бузите му, приличаше на бик, който е настъпвал с километри, преди да обезумее от бягане. Аз разбърках внимателно омлета си в очакване той да се кротне. Дори отидох да пусна последния албум на Джони Каш, защото знаех, че го обича и това ще го разведри. Когато видях, че нещата отиват на добре, извадих вилицата си от омлета и почуках с нея по салатиерата.

— Искаш ли малко? — попитах го.

Той изръмжа, че да, искал. Отидох да взема яйца от хладилника, докато онзи отпочваше „Джони 99“ с неистовия си глас. В по-обикновени моменти това подкосяваше Анри и той рухваше в някой фотьойл, скръстил ръце на корема си. Аз удължих удоволствието си.

— Ей — рекох, — би ли натиснал педала на кофата за смет?

Трябваха му десетина секунди, преди да се реши да настъпи педала. Капакът се повдигна вдървен като труп. Хвърлих черупките. Анри изпи и последната капка от чашата си.

— Тя каза ли ти дали ще слезе?

Той размаха ръка във въздуха.

— Дай да не се занимаваме с нея. Стига ми толкова за днес.