Читать «СССР Тайшоу Чжуан (Китайска народна приказка)» онлайн - страница 6

Освен това Чжан обичал да ходи в ботаническата градина и да се любува на цветята; тогава, за да не му пречи простолюдието, телохранителите на Чжан отцепвали градината.

Трудещите се много уважавали Чжан и се боели от него; те му пращали хиляди писма, жалвали се от несправедливости и молели за помощ по най- различни поводи. Понякога Чжан измъквал напосоки някое писмо от купчината и помагал — поради това той си спечелил добра слава.

Това, което най-много се харесвало на Чжан, било не безплатното ядене и пиене, не всичките му къщи и любовници, а тукашният народ, трудещите се. Те били работещи и скромни, с разбиране — например Чжан можел да ги гази колкото си иска с колелата на огромната си черна лимузина, и всички, които при това се намирали на улицата, се обръщали настрани, знаейки, че това не е тяхна работа, а за тях главното е — да не закъснеят за работа. А пък били безгласни, беззаветни — съвсем като мравките. Чжан дори написал в главния вестник статия: „С този народ можеш да правиш каквото си поискаш“, и я напечатали, само леко изменяйки заглавието: „С такъв народ може да се творят велики дела“. Примерно същото искал да каже и Чжан.

Синът на Хляба много обичал Чжан. Често го викал при себе си и нещо му бърборел, само че Чжан не разбирал нито дума. В шкафа нещо бълбукало и къркорело, и Синът на Хляба с всеки ден изглеждал все по-зле. На Чжан му било много жал за него, но не можел да му помогне никак.

Веднъж, когато Чжан си почивал в своето имение в Подмосковието, дошла вестта за смъртта на Сина на Хляба. Чжан се изплашил и помислил, че сега непременно ще го свалят. Дори искал да се удави, но слугите го убедили да почака. И наистина, нищо страшно не се случило — обратно, дали му още една длъжност: сега той възглавил целия лов на риба в страната. Няколко приятели на Чжан били арестувани, и се установило ново управление под девиза „Обновяване на изворите“. В тези дни Чжан така се изнервил, че съвсем забравил откъде е родом, и сам почнал да вярва, че по-рано се е намирал на дипломатическа работа, а не е пиянствал безспирно ден и нощ в малкото затънтено селце.

В осмата година на управление под девиза „Писма на Трудещите се“ Чжан станал наместник на Москва. А в третата година на управление под девиза „Сияние на истината“ се оженил, като взел красавицата-дъщеря на един несметно богат академик: тя била изящна като кукла, била прочела много книги и знаела танци и музика. Скоро тя му родила двама сина.

Минавали години, управниците се сменяли, а Чжан все набирал сили. Постепенно около него се сплотили много предани чиновници и военни, и те почнали тихичко да говорят, че е време Чжан да вземе властта в свои ръце. И ето веднъж сутринта така и станало.

Сега Чжан узнал тайната на белия роял. Главното задължение на Сина на Хляба било да седи зад него и да свири някаква проста мелодия. Смятало се, че при това той задава изходната хармония, в съответствие с която се строи цялото останало управление на страната. Управниците, разбрал Чжан, се различавали помежду си по това какви мелодии знаят. Самият той помнел добре само „Кучешкия валс“ и през повечето време свирел именно него. Веднъж опитал да изсвири „Лунната соната“, но няколко пъти сгрешил, и на следващия ден в Крайния север започнало въстание на племената, а на юг станало земетресение, при което, слава Богу, никой не загинал. Затова пък с въстанието трябвало да се захванат сериозно: метежниците под черни знамена с жълт кръг по средата пет дни се сражавали с ударната десантна дивизия „Братя Карамазови“, докато не били избити до крак.