Читать «СССР Тайшоу Чжуан (Китайска народна приказка)» онлайн - страница 4

После референтите засукали ръкави, единият от тях взел китара и засвирил, а другият запял с приятен глас:

— Ние сме деца на Галактиката, но — главното,

Ние твои деца сме, скъпа наша Земя!

Чжан не разбрал много добре чии деца са, но те му харесвали все повече и повече. Те ловко жонглирали и се премятали презглава, а когато Чжан пляскал с ръце, четели свободолюбиви стихове и пеели красиви песни за това как хубаво е да лежиш нощем до огъня и да гледаш звездното небе, за строгата мъжка дружба и красотата на младичките певици. Имало там още една песен за нещо неразбираемо, от което чак сърцето на Чжан се свило.

Когато Чжан се събудил, било вече утро. Един от референтите го раздрусвал за рамото. Като видял в какъв вид е спал, Чжан го досрамяло — още повече че референтите били свежи и измити.

— Дойде Първият Заместник! — казал един от тях.

Чжан видял, че неговата кърпена куртка е изчезнала някъде; вместо нея на стола висял сив костюм с червено знаменце на ревера. Той почнал бързо да се облича и тъкмо свършил с вратовръзката, когато в стаята въвели нисък човек с благородно посивели коси.

— Другарю Колбасний! — възвестил той. — Основа на колелото са спиците; основа на реда в поднебесната империя са кадрите; надеждността на колелото зависи от пустотата между спиците, а кадрите решават всичко. Синът на Хляба е слушал за вас като за благороден и просветен мъж и иска да ви предложи висока длъжност.

— Смея ли да мечтая за такава чест? — отзовал се Чжан, с мъка удържайки се да не се разхълца.

Първият Заместник с жест го поканил след себе си. Те се спуснали долу, седнали в черната кола и поели по улица, която се наричала „Болшая Бронная“. И ето че се озовали до друга къща подобна на онази, където Чжан прекарал нощта, само че няколко пъти по-голяма. Около нея имало обширен парк.

Първият заместник тръгнал по тясната пътека напред; Чжан поел след него, слушайки как бързащият отзад референт свири на малка флейта във формата на автоматична писалка.

Светела луната. По езерото плавали черни лебеди с удивителна красота, за които казали на Чжан, че всички те всъщност са омагьосани воини от КГБ. Зад тополите и върбите се криели десантчици, преоблечени като морска пехота. В храстите залягала морска пехота, преоблечена като десантчици. А до самия вход на къщата няколкото седящи на пейката бабички с мъжки гласове им заповядали да спрат и да легнат на земята с ръце на тила.

Вътре пуснали само Първия Заместник и Чжан. Те дълго вървели по някакви коридори и стълби, по които си играели весели пременени деца, и накрая се приближили до висока инкрустирана врата, до която като часови стоели двама космонавти с огнехвъргачки.

Чжан бил изплашен и потиснат. Първият Заместник отворил тежката врата и казал на Чжан:

— Моля.

Чжан дочул тиха музика и на пръсти влязъл вътре. Озовал се в просторна светла стая, чиито прозорци били отворени навън, а в самия център, зад бял роял [Рядък музикален инструмент, напомнящ голяма гусла. (Бел. прев.)], седял Синът на Хляба, целият в пшенични класове и златни звезди. Веднага се виждало, че този човек не е обикновен. До него стоял голям метален шкаф, към който той бил съединен с няколко маркуча; в шкафа нещо тихичко бълбукало. Синът на Хляба погледнал влезлите, но сякаш не ги виждал; влитащият през прозорците вятър развявал сивите му коси.