Читать «СССР Тайшоу Чжуан (Китайска народна приказка)» онлайн

Виктор Пелевин

СССР Тайшоу Чжуан

Китайска народна приказка

Както е известно, нашата вселена се намира в чайника на някой си Люй Дун-Бин, който продава всякакви дреболии на пазара в Чанян. Но ето кое е интересното: вече няколко столетия откакто Чанян го няма, Люй Дун-Бин вече отдавна не седи на тамошния пазар, а чайникът му отдавна-отдавна е претопен или се е сплескал на питка под земята. На това странно несъответствие — че вселената още съществува, а нейното вместилище вече е загинало — според мен може да се предложи само едно разумно обяснение: още когато Люй Дун-Бин е дремел на сергията си на пазара, в неговия чайник са се правели разкопки на развалините на бившия Чанян, обрасвал е с трева собственият му гроб, хората са пускали ракети в космоса, печелели са и са губели войни, строили са телескопи и танкостроителни заводи…

Стоп. Оттук и ще започнем. Чжан Седми в детството го наричали Червената Звездичка. А после той пораснал и отишъл да работи в комуната.

Само че животът на селянина какъв е? Известно какъв. Е, и Чжан се отчаял и се запил неудържимо. Така, че дори загубил представа за времето. Като се напиел от сутринта, той се криел в празния оризов хамбар в двора си — за да не го забележи председателят, Фу Юйши, по прякор Медният Енгелс. (Наричали го така заради голямата му политическа грамотност и физическа сила.) А Чжан се криел, понеже Медният Енгелс често обвинявал пияните в разни непонятни неща — в конформизъм, прераждане — и ги карал да работят безплатно. Хората се страхували да спорят с него, защото това той наричал контрареволюционно изстъпление и саботаж, а контрареволюционерите и саботьорите било наредено да се изпращат в града.

Онази сутрин, както обикновено, Чжан и всички останали се търкаляли пияни в хамбарите си, а Медният Енгелс яздел на магаре по пустите улици, търсейки кого да изпрати на работа. Чжан бил съвсем зле, той лежал по корем на земята, покрил глава с празен оризов чувал. По лицето му пълзели няколко мравки, една дори влязла в ухото му, но Чжан дори не можел да мръдне с ръка, за да ги смачка, такъв махмурлук го мъчел. Изведнъж отдалеч — от самия ямън на партията, където имало високоговорител — се дочули сигналите на радиото за точно време. Седем пъти ударил гонгът, и тогава…

Дали така се сторило на Чжан, дали наистина — до хамбара се приближил дълъг черен автомобил. Не било ясно дори как той е минал през портата. От него слезли двама дебели чиновници с тъмни дрехи, с квадратни уши и значки във вид на червени знаменца на гърдите, а вътре в колата останал още един, със златна звезда на гърдите и с мустаци като на скарида, който си правел вятър с червена папка. Първите двама размахали ръце и влезли в хамбара. Чжан махнал чувала от главата си и без нищо да разбира, погледнал гостите.

Един от тях се приближил до Чжан, целунал го три пъти по устните и казал:

— Ние идваме от далечната земя СССР. Нашият Син на Хляба е слушал много за вашите таланти и справедливост и ето че ви кани при себе си. С хляб и сол.

Чжан не бил и чувал за такава страна. „Да не би — помислил си той — Медният Енгелс да е написал донос за мен, и да ме прибират за саботаж? Казват, че тогава обичат да си правят шеги…“