Читать «СССР Тайшоу Чжуан (Китайска народна приказка)» онлайн - страница 7

Оттогава Чжан не рискувал и свирел само „Кучешкия валс“ — затова пък можел да го изпълнява както си иска: със затворени очи, с гръб към рояла и дори лежейки по корем върху него. В секретен сандък под рояла той намерил сборник с мелодии, съставен от управниците от древността. Вечер той често го прелиствал. Оттам узнал например, че в същия ден, когато управникът Хрушчов изпълнявал мелодията „Полетът на търтея“, над страната бил свален вражески самолет. Нотите на много мелодии били замазани с черна боя и вече не било възможно да се узнае какво са свирели управниците в тези години.

Сега Чжан станал най-могъщият човек в страната. За девиз на своето управление той избрал думите: „Великото умиротворение“. Жената на Чжан строяла нови дворци, синовете му растели, народът процъфтявал — но самият Чжан често бил печален. Макар да нямало на света удоволствие, което той да не бил изпитал, но пък многото грижи съсипвали сърцето му. Той почнал да побелява и все по-лошо чувал с лявото ухо.

Вечерно време Чжан се преобличал като интелигент и бродел из града, слушайки какво говорят хората. По време на разходките си той почнал да забелязва, че където и да се лута, все излиза на едни и същи улици. Техните имена били някак странни: „Малая Бронная“, „Болшая Бронная“ — тези например били в центъра, а най-отдалечената улица, до която веднъж стигнал Чжан, се наричала „Съчменолагерна“.

Някъде по-надалеч, казвали, бил Картечният булевард, а още по-нататък — първата и втората Гъсенични улици. Но дотам Чжан никога не стигнал. Като се преобличал, той или пиел в ресторантите на Пушкинския площад, или отивал на улица „Радио“ при любовницата си и я откарвал в тайните продоволствени магазини на Трупния площад. (Той наистина се наричал така, но за да не се плашат трудещите се, на всички табели вместо буквата „п“ стояла буквата „б“.) Любовницата — а тя била млада балерина — при това се радвала като момиченце, и на Чжан му олеквало на душата, а след минута те вече се озовавали на Болшая Бронная.

И ето от известно време тази странна затвореност на окръжаващия свят събудила вниманието на Чжан. Не, разбира се, имало и други улици, и сякаш дори и други градове и провинции — но Чжан, като отдавнашен член на висшето ръководство, отлично знаел, че те съществуват главно в празните пространства между онези улици, на които през цялото време излизал при разходките си, и съществуват сякаш за замазване на очите.