Читать «СССР Тайшоу Чжуан (Китайска народна приказка)» онлайн - страница 8

А Чжан, макар да управлявал страната вече единайсет години, все пак бил честен човек, и много странно му било да произнася речи за разни поля и простори, когато знаел, че и за болшинството улици в Москва спокойно може да се смята, че всъщност ги няма.

Веднъж през деня той събрал ръководството и казал:

— Другари! Та нали ние всички знаем, че у нас в Москва само няколко улици са истински, а останалите почти не съществуват. А пък по-нататък, зад Околовръстното шосе, въобще не е ясно какво започва. Защо тогава…

Не успял той да довърши, когато всички наоколо закрещели, скочили от местата си и веднага гласували да свалят Чжан от всички постове. А веднага след като направили това, новият Син на Хляба се изправил на масата и извикал:

— Давайте, връзвайте му устата и…

— Разрешете ми поне да се простя с жена си и децата! — помолил Чжан.

Но сякаш никой не го чувал — вързали му ръцете и краката, затъкнали му устата и го хвърлили в колата.

Нататък всичко било както обикновено — откарали го на Китайската улица, спрели направо насред пътя, отворили един люк в асфалта и го хвърлили там надолу с главата.

Чжан ударил в нещо тила си и загубил съзнание.

А когато отворил очи — видял, че лежи в своя хамбар на пода. Тогава иззад стената два пъти се донесъл далечен звук на гонг и женски глас казал:

— Пекинско време — девет часа.

Чжан прокарал ръка по челото, скочил и залитайки, избягал на улицата. А там иззад ъгъла тъкмо се показал на магарето Медният Енгелс. Чжан от глупост побягнал, и Медният Енгелс препуснал след него покрай смълчаните къщи със спуснати капаци и залостени врати; на селския площад той настигнал Чжан, обвинил го в чжунгофобия и го пратил на сортировка на гъби.

Като се върнал след три години у дома, Чжан първо отишъл да огледа хамбара. От едната страна стената му опирала в стобора, зад който имало огромна купчина боклук, който се трупал на това място, откакто Чжан се помнел. По нея пълзели големи червеникави мравки.

Чжан взел лопата и почнал да копае. Няколко пъти я забил в купчината — и тя ударила на желязо. Оказало се, че под боклука има японски танк, останал от времето на войната. Той стоял на такова място, че от едната страна бил заслонен от хамбара, а от другата — от стобора, и бил скрит от чужди погледи, тъй че Чжан спокойно можел да го откопае, без да се бои, че някой ще го види, още повече че всички лежали по къщите пияни.

Когато Чжан отворил люка, в лицето го ударила кисела миризма. Оказало се, че там има голям мравуняк. В кулата лежали още и останките на танкиста.

Като се вгледал, Чжан започнал да разпознава това-онова. До затвора на оръдието на позеленяла верижка висяла малка бронзова фигурка. До нея, под обзорния процеп, имало локва — тук по време на дъждове капела стичащата се вода. Чжан познал Пушкинския площад, паметника и фонтана. Смачканата кутия от американска консерва била ресторант „Макдоналдс“, а капачката от „Кока- кола“ — същата тази реклама, която понякога Чжан дълго, със стиснати юмруци, гледал през стъклото на лимузината си. Всичко това било изхвърлено не толкова отдавна от минали през селото американски туристи.