Читать «СССР Тайшоу Чжуан (Китайска народна приказка)» онлайн - страница 5

Всъщност той, разбира се, виждал всичко — след минута отдръпнал ръце от рояла, милостиво се усмихнал, а после казал:

— С цел укрепване на…

Той говорел неясно и сякаш задъхвайки се, и Чжан разбрал само, че сега ще бъде много важен чиновник. После се състоял обед. Такива вкусни неща Чжан никога не бил ял. Само че Синът на Хляба не сложил нищо в устата си. Вместо това референтите отворили една вратичка в шкафа, хвърлили там няколко лопати хайвер и излели бутилка пшенична водка. Чжан никога не би си помислил, че по света стават и такива неща. След обяда те с Първия Заместник благодарили на управника на СССР и излезли.

Откарали го в дома му, а вечерта се състоял тържествен концерт, където поставили Чжан на най-първия ред. Концертът бил величествено зрелище. Всички номера учудвали с количеството на участниците и със съгласуваността на техните действия. Особено се харесали на Чжан детският патриотичен танц „Моята тежка картечница“ и „Песен за триединната задача“ в изпълнение на Държавния хор. Само дето при изпълнението на тази песен към солиста насочили зелен прожектор и лицето му станало съвсем трупно, но Чжан не знаел всичките местни обичаи. Затова не попитал за нищо референтите си.

Сутринта, минавайки през града, Чжан видял от прозореца на колата дълги тълпи народ. Референтът обяснил, че всички тези хора са излезли да гласуват за Иван Семьонович Колбасний — тоест за него, Чжан. А в новия вестник Чжан видял своя портрет и биография, където било казано, че той има висше образование и преди това се е намирал на дипломатическа работа.

Ето как, в осемнадесетата година на управление под девиза „Ефективност и качество“, Чжан Седми станал важен чиновник в страната СССР.

Започнал нов живот. Чжан нямал никаква работа, никой не го питал за нищо и нищо не искали от него. Само понякога го викали в някой от московските дворци, където той мълчаливо седял в президиума по време на изпълнението на някаква песен или танц; отначало той силно се смущавал, че го гледат толкова хора, а после видял как се държат другите и започнал да прави също като тях — закривал с длан половината си лице и замислено кимал на най-неочакваните места.

Появили се около него и буйни приятели — народни артисти, академици и генерални директори, умели в бойните изкуства. Самият Чжан станал Победител в Социалистическото Съревнование и Герой на Социалистическия Труд. От сутринта цялата компания се напивала и отивали в Болшой театър да безобразничат с тамошните певички и певци — наистина, ако там гуляел някой по-важен от Чжан, се налагало да се връщат. Тогава те нахълтвали в някой ресторант, и ако простият народ или даже служилите хора виждали на вратата табелката „Специално обслужване“, те веднага разбирали, че там се весели Чжан със своята компания, и заобикаляли това място отдалеч.