Читать «СССР Тайшоу Чжуан (Китайска народна приказка)» онлайн - страница 3

Чжан излязъл от колата. Няколко прожектора осветили тълпата, и той видял над главите огромни плакати:

„Привет на другаря Колбасний от московските трудещи се!“

Над тълпата се мяркали още и неговите собствени портрети, закачени върху прътове. Чжан изведнъж забелязал, че без труд чете закръглените като попови лъжички букви, но не успял да се учуди на това, тъй като към него през милиционерския кордон се промъкнала малка група хора — две жени с червени, дълги до асфалта рокли, с тенекиени полукръгове на главите, и двама мъже във военни униформи с къси балалайки. Чжан разбрал, че тъкмо това са трудещите се. Те носели пред себе си нещо тъмно, малко и кръгло, приличащо на предно колело от трактор „Шанхай“. Един от референтите прошепнал на Чжан, че това е тъй нареченият хляб и сол. Слушайки указанията му, Чжан пъхнал в устата си парче хляб и целунал едно от момичетата по румената буза, като при това си одраскал челото в тенекиения кокошник.

Тогава гръмнал оркестърът на милицията, свирещ на цинове и юйове със странна форма, и площадът завикал:

— У-ррр-аааа!!!

Наистина някои викали, че трябва да бият някакви си евреи, но Чжан не познавал местните обичаи и за всеки случай не почнал да разпитва за това.

— А кой е другарят Колбасний? — поинтересувал се той, когато площадът останал назад.

— Сега вие сте другарят Колбасний — отвърнал референтът.

— Защо? — попитал Чжан.

— Така е решил Синът на Хляба — отвърнал референтът. — В страната месото не достига, и повелителят ни смята, че ако неговият наместник има такава фамилия, трудещите ще се успокоят.

— А какво е станало с предишния наместник? — попитал Чжан.

— Предишният наместник — отвърнал референтът — приличаше на свиня, него често го показваха по телевизията, и трудещите се временно забравяха, че месото не достига. Но после Синът на Хляба узна, че наместникът скрива, че отдавна са му отсекли главата и сега използва услугите на магьосник.

— Че как тогава са го показвали по телевизора, щом му е била отсечена главата? — попитал Чжан.

— Именно това беше най-обидно за трудещите се — отвърнал референтът и млъкнал.

Чжан искал да попита какво е станало по-нататък и защо референтите през цялото време наричат хората трудещи се, но не се решил — страхувал се да не изпадне в неудобно положение. „А освен това — помислил си той, — може би те наистина не са хора, а трудещи се.“

Скоро колата спряла до голяма тухлена къща.

— Тук ще живеете, другарю Колбасний — казал някой от референтите.

Въвели Чжан в квартирата, която била обзаведена разкошно и скъпо, но от пръв поглед предизвикала у Чжан неприятно чувство. Макар че и стаите били просторни, и прозорците големи, и мебелите красиви, — но всичко това било някак неистинско, намирисвало на някаква дяволщина: сякаш ако плесне човек по-силно с ръце, и всичко ще изчезне.

Но тук референтите свалили костюмите, на масата се появила водка и месни мезета, и след няколко минути Чжан съвсем забравил за това.