Читать «СССР Тайшоу Чжуан (Китайска народна приказка)» онлайн - страница 2

От страх Чжан чак се изпотил.

— А вие самите какви сте? — попитал той.

— Ние сме референти — отвърнали непознатите, хванали Чжан за ризата и за гащите, хвърлили го на задната седалка и седнали от двете му страни. Чжан опитал да се измъкне, но така го сръгали в ребрата, че веднага се усмирил. Шофьорът запалил двигателя и колата потеглила.

Пътуването било странно. Отначало сякаш пътували по познати пътища, а после изведнъж свили в гората и пропаднали в някаква яма. Колата се разтърсила и Чжан затворил очи, а когато ги отворил — видял, че пътува по широко шосе, отстрани стоят ниски къщички с антени, пасат крави, а малко по-далеч се издигат плакати с лица на управници от древността и надписи, направени със старинни кръгли букви. Всичко това сякаш се затваряло над главата му и изглеждало, сякаш пътят минавал вътре в огромна куха тръба. „Като в цевта на оръдие“ — помислил кой знае защо Чжан.

Чудно — той бил прекарал в своето село целия си живот, а дори не знаел, че наблизо има такива места. Станало ясно, че те не пътуват към града, и Чжан се успокоил.

Пътят се оказал дълъг. След два часа Чжан почнал да клюма, а после съвсем заспал. Присънило му се, че Медният Енгелс е загубил партийния си билет и той, Чжан, е назначен за председател на комуната вместо него и сега върви по безлюдната прашна улица, търсейки кого да прати на работа. Като се приближил към своята къща, той си помислил: „Да не би Чжан Седми да лежи в хамбара пиян?.. Я да отида да погледна.“

Сякаш помнел, че Чжан Седми — това е самият той, и все пак през главата му минала такава мисъл. Чжан много се учудил на това — дори в съня си, — но решил, че щом са го направили председател, то преди това навярно е изучил изкуството на партийната бдителност, и това именно е тя.

Той стигнал до хамбара, открехнал вратата — и вижда: точно така. Спи в ъгъла, а на главата — чувал. „А, почакай“ — помислил Чжан, вдигнал от земята недопита бутилка бира и я излял право върху завитата с чувал глава.

И тук изведнъж над главата му нещо забучало, завило, затракало — Чжан размахал ръце и се събудил.

Оказало се, че на покрива на колата са включили нещо, което се въртяло, мигало и виело. Сега всички коли и хора отпред почнали да правят място, а стражите с ивичести жезли отдавали чест. Двамата спътници на Чжан чак поруменели от удоволствие.

Чжан отново задрямал, а като се събудил, било вече тъмно, колата стояла на красив площад в някакъв непознат град и наоколо се тълпели хора; група стражи с черни шапки обаче не ги пускали наблизо.

— Е какво, трябва да излезете пред трудещите се — с усмивка казал на Чжан един от спътниците му. Чжан забелязал, че колкото повече се отдалечавали от селото му, толкова по-вежливо се държали с него двамата.

— Къде сме? — попитал Чжан.

— Това е Пушкинският площад в град Москва — отвърнал референтът и показал тежката метална фигура, която отчетливо се виждала в лъчите на прожекторите редом с блестящия и разпръсващ се във въздуха воден стълб; над паметника и фонтана се носели по небето горящи букви и цифри.