Читать «Летец за Особени Поръчения» онлайн - страница 47

— Да — каза Альошка. — Жалко. Е, нищо пък…

От площада излезе на уличката и стигна до гарата.

Гарата беше малка и уютна: малка тухлена сграда с ламаринени кораби върху куличките кръгъл часовник с „розата на ветровете“ върху циферблата.

На „Информацията“ му казаха, че неговият влак ще дойде след четиридесет минути.

Альошка излезе на перона и зачака.

Небето се покри с облаци, тополите в градинката до гарата потреперваха — задушният вятър от сушата носеше към морето буря.

На перона имаше само няколко пътници. Един възрастен моряк с квадратни златни нашивки се приближи до Альошка, погледна клипера, погледна момчето, кой знае защо, въздъхна и попита:

— Твой ли е?

Альошка кимна.

— Стара изработка — каза морякът. — От малък мечтая за такъв.

Альошка се смути, сякаш се беше провинил в нещо пред този моряк. А морякът смутено потъпка на място и неловко каза:

— Момче, слушай… Много ли ти е нужна тази фрегата?

— Разбира се! — учудено каза Альошка.

Морякът въздъхна:

— Знам, глупаво е да се предлагат пари за такова нещо. Но аз имам един щурвал от червено Дърво, от английския клипер „Вещица“. И бронзов часовник от каюткомпанията на парната корвета „Рюрик“. Не искаш ли да се сменим? Пазителя на Корабния музей ме молеше за тези предмети със сълзи на очи…

— Не мога, разбирате ли? Този модел вече почти не е мой. Това е подарък за един човек.

— Така ли? Жалко…

Морякът постоя още една-две минути и се отдалечи.

Бурята беше съвсем близо. Припламваха светкавици, някъде зад дърветата загърмя. Прашни вихри се понесоха над релсите.

Альошка чувствуваше някаква тревога. Сякаш бе забравил нещо важно — не си ли го спомни, ще се случи нещастие.

Но какво? Та нали всичко бе наред? Клиперът е у него, влакът скоро ще дойде. Откъде идеше тази тревога?

Вятърът завърташе ламаринените корабчета-ветропоказатели над куличките. Альошка ги погледна и си спомни големите кули на морския бряг, нулата на полунощния норд-уест… Мургавото момче, което го покани да посрещнат вятъра… Та то влезе във водата!

А вятърът духа откъм брега! Ако момчето не е успяло да се върне? Нима можеше да изплува срещу вълните и вятъра?

В душата на всеки човек седи някой, който му подсказва успокояващи мисли. Този „някой“ зашепна веднага: „Защо мислиш, че няма да успее? То е прекрасен плувец. А и да не успее, с какво можеш да му помогнеш? Ти, който едва-едва си способен да преплуваш малката рекичка Рябиновка…“

Тези мисли задържаха Альошка точно петнадесет секунди. После той изтича до моряка и му подаде клипера:

— Моля ви, подръжте го малко! Сега ще се върна.

И хукна.

Вятърът го тласкаше в гърба, първите едри капки шибаха като куршуми. Ето края на улицата, ето площада…

Сивото море сякаш кипеше. Кули, кули… Ето гранитната кула, в която живееше изследователят на полунощния норд-уест. Да заудря вратата, да извика стареца, да му каже за момчето. Може би наблизо имат лодка или катер?

Альошка дотича до високата площадка. Там до медните перила стояха старец с дълга бяла коса и познатото момче.