Читать «Летец за Особени Поръчения» онлайн

Владислав Крапивин

Летец за Особени Поръчения

Първа глава

Напролет родителите на Альошка получиха нова квартира. Хубава, на петия етаж. От прозореца се виждаха всички високи блокове на квартала, а зад тях — старите къщички в края на улицата. А пък улицата се казваше „Планерна“.

Преди тук е имало спортно летище. През лятото то обраствало с живовляк, полска детелина и много други треви, чиито имена не знае никой. В края на летището, в гъстия пелин, стоял малък камион с моторна лебедка. Лебедката навивала върху макарата си тънко въже и изстрелвала в небето разноцветните планери — така както момчетата пускат хвърчила.

Альошка научи всичко това от момчетата, които преди бяха живели тук, в старите къщи. А Валерка Яковлев разказа нещо съвсем невероятно: как веднъж на летището уж кацнал истински самолет. Било малко, двуместно самолетче с оранжеви криле, сребристо тяло и червени цифри, написани на борда му. Навярно моторът не бил наред и самолетът трябвало да се приземи, а летецът не знаел къде е най-удобно за кацане. Кръжал и кръжал над летището. Тогава Валерка изтичал на полосата, хвърлил се в тревата и разперил ръце като буквата „Т“. Буквата „Т“ е знак за приземяване. Валерка посочил на самолета как да се приземи срещу вятъра. Самолетът кацнал, летецът се поровил в мотора, после казал: — Искаш ли да те повозя?

Валерка, разбира се, казал, че иска, летецът го настанил в задното кресло и направил три кръга над летището.

Никой не вярваше на Валерка, дори и онези момчета, които живееха тук отдавна. Но Альошка му вярваше. На него му харесваше да вярва на всичко, което е хубаво и интересно.

Често след това той си спомняше тази история и изпитваше мъничко завист. А веднъж дори му се присъни нещо подобно. Не съвсем същото, но и там имаше летище и самолет. Над полето бе надвиснала топла нощ с едри звезди, а над хоризонта светлееше ивицата на залеза. Там стоеше малък самолет. Альошка тичаше към него, тичаше през висока до кръста трева и страшно се боеше, че самолетът ще отлети без него. След този сън Альошка съчини такова стихотворение:

Присъни ми се, че ме чака самолет — нощен самолет без светлини. В кабината пилота нервничи, угасвайки сърдито фаса с дрънчене и се въси с всичка сила. И аз бързам, и бягам към самолета по-скоро за тревожния нощен полет. Пилотът казва: „Аз дяволски бързам. Веднага седнете да полетим, наденете, моля, вашия парашут: опасности ще има на път.“ Какви? Ще видим, аз още не съм успял. Събудих се… Зад прозорците утринния град шуми. И сънят ми не се върна…

Това стихотворение беше сериозно и Альошка си го записа в дебелата тетрадка. В нея той записваше всичките си стихове, които се получаваха сериозни. Например за кучето — как то се изгубило и не можело да намери своя стопанин; за момчето, което насила го учели да свири на цигулка, а то мечтаело да стане пътешественик. И други подобни.

Той не показваше на никого своята тетрадка. Срамуваше се и изобщо тя си беше негова тайна. Още повече че на последните страници бяха написани такива редове:

Машка, Ти си като маргаритка в тревата, Добра, весела, чудесна, Колко хубаво е, че на света те има. Това е най-важното.