Читать «Летец за Особени Поръчения» онлайн - страница 20

Към края на обеда Капитана се поразвесели.

— Мога да ви предложа различни каюти — каза той. — Имаме първа класа, има и луксозни с вана, телевизор и т.н. Но вас бих ви посъветвал да си изберете каютата „суперлукс“. Повярвайте ми, това е най-доброто място за този, който още не е остарял. Много пъти са ме молили за нея, но аз не разрешавах.

Той заведе Альошка на горната палуба, където край бордовете стояха спасителните лодки. Капитана спря до една от тях и отметна брезентовото покривало.

— Ето! — тържествено каза той. — Тук ще можете да живеете под звездите, тук ще се любувате на водата и бреговете. И освен това… — той сниши глас — тук няма никакви досадници.

— О, чудесно — възкликна Альошка. — Значи ще мога да спя тук?

— Разбира се. Ще наредя да ви донесат гумен дюшек.

… Вечерта настъпи бързо. Залезът пламна над водата и изгоря, появиха се звезди. Техните отражения трептяха във водата като струни. Реката вече беше широка — толкова широка, че бреговете почти изчезнаха от погледа.

Альошка се излегна в лодката. Над него тихо се поклащаше Малката мечка. Той задряма под шума на водата и равномерното пухтене на парахода.

Събудиха го стъпки — внимателни, но тежки, сякаш към него се прокрадваше хипопотам. Альошка бързо седна.

До борда на лодката стоеше Капитана.

— Моля за извинение — каза той с шепот, който разлюля брезентовото покривало. — Надявам се, че не съм ви събудил? Работата е… че… имам един много важен разговор с вас. Тоест предложение… С една дума — не бихте ли се съгласили да ми станете Старши помощник?

Альошка едва не подскочи от изненада:

— Как така?

— Много просто. Старши помощник. Съвсем не е лошо.

— Но… това е толкова трудна работа. Човек трябва да разбира…

— Ще се научите, повярвайте ми! Стига да имате желание!

— Да… Но вие си имате Старши помощник.

— Ще го уволня! — заяви Капитана. — Или ще го сваля на някой необитаем остров. Нека там се пише жалбите. Той е интригант, а не Старши помощник.

Альошка мълчеше. Не можеше да се съгласи, разбира се, но се боеше да не обиди Капитана.

— Съгласете се! — каза Капитана. — Никога през живота си няма да съжалявате. Ще видите такива далечни морета и чудни острови, каквито няма във всички морски романи. Обещавам ви необикновени приключения почти всеки ден. Между другото в устието на река Ел-Будалео и до днес има истински пирати…

— Разбирате ли… — внимателно каза Альошка, — всичко това е чудесно. Но аз имам важна цел, тя е най-главното нещо за мен. Не мога да я изоставя за нищо на света.

— Да — тъжно каза Капитана. — Всеки има свой път. Разбирам ви и не съм ви обиден. Но съжалявам много. Лека нощ.

Альошка се събуди късно. По-точно, събуди го Капитана, за да го покани на закуска.

След закуската се качиха на мостика. Утрото беше безоблачно и голямата река блестеше от слънчеви петна. Параходът се отправи към брега.

— Бих могъл да ви откарам до самия Ветрогорск — каза Капитана, — но рейсът ще продължи много дни. Със самолет ще стигнете по-бързо. На половин час път пеш оттук има малко летище. Регистрирайте билета си в касата и веднага ще ви качат в самолета.