Читать «Летец за Особени Поръчения» онлайн - страница 22

„Да го попитам кога са самолетите за Ветрогорск?“ — помисли си Альошка, но в същия миг забеляза на вратата на къщичката две табелки. На едната пишеше „Каса“, на другата — „Диспечер“.

Альошка изтича и бутна вратата.

Видя в коридора прозорчето на касата. Беше затворено. Альошка почука нерешително, но никой не отвори. Обърна се към вътрешната врата. Върху черната тапицерия белееше табелка с надпис: „Вход за външни лица забранен“.

Какво да прави сега? Да излезе и да попита момчето? Но то не е нито касиер, нито диспечер. Альошка събра кураж и бутна вратата.

В стаята, пълна със странни апарати и радиопредаватели и телефони, зад голямата маса седеше Диспечера. Беше с бяла риза. Синьото му сако с нашивки висеше на облегалката на стола, а фуражката лежеше върху купчина листове. Диспечера гризеше сърдито една ябълка и драскаше с червен молив в голяма тетрадка. Не забеляза влизането на Альошка.

— Добър ден — каза от прага Альошка, обръщайки се към плешивото теме на Диспечера.

Диспечера престана да дъвче, но продължи да пише. Той попита:

— Какво има?

При всички положения Альошка трябваше да се обърка от такава нелюбезност. Но вместо да се смути, момчето се поразсърди.

— Трябва да стигна до Ветрогорск — високо каза той.

— Виж ти! Друго?

— Друго… няма — отвърна Альошка малко по-тихо.

— Тогава какво искате от мен?

— Ами… исках да регистрирам билета си, а касата е затворена. Исках да ви питам…

— Днес няма самолети — каза Диспечера.

Той вдигна глава и си сложи фуражката. Имаше гъсти вежди и мощна квадратна брадичка.

„Суров човек — помисли си Альошка. — Сигурно е бивш летец от полярната авиация.“ Общо взето, Диспечера му харесваше. Но казаното от него — никак!

— Няма самолети. Ясно ли е? Толкоз.

— Какво ще правя тогава? — жално попита Альошка.

— Виж, това не знам.

— Но аз непременно трябва да стигна до Ветрогорск.

— На който непременно му трябва, той ще дойде навреме. И ще пътува по разписание. Нашите рейсове са само сутрин.

— Не знаех. Казаха ми, че може по всяко време.

— Кой ви е казал тази глупост?

Альошка искаше да обясни за Капитана, но си помисли, че за Диспечера това едва ли ще е убедително. Едва ли той ще се интересува от някакъв непознат Капитан.

— Днес няма самолети — каза Диспечера. — Нито един.

Альошка се почувствува много обиден и отново се разсърди.

— Чак пък нито един! Един във всеки случай видях. Тук, съвсем наблизо.

— Виж го ти! Видял! Този самолет е специален, за особени случаи.

— Моят случай е именно особен!

— Тъй ли? — иронично се усмихна Диспечера. — Как ще го докажеш?

— Имам билет — смело каза Альошка. — Ето такъв.

Той направи крачка към масата и сложи пред Диспечера Зеления билет.

— М-да… — каза Диспечера. Почеса с молива лявата си вежда, отвори широко очи и оглушително извика: — Маша!

Иззад апаратите се появи девойка със синьо пилотско кепе.

— Маша — строго каза Диспечера, — моля ви, излезте на полето и помолете някого да намери… или пък сама се постарайте да намерите и доведете тук Летеца за Особени Поръчения.