Читать «Летец за Особени Поръчения» онлайн - страница 19

— Младежо! — изгърмя Капитана с глас, от който тревата полегна. — Надявам се, че вие сте пътникът със Зеления билет? Ако е така, каня ви на борда на моя кораб.

Альошка, който все още примигваше учудено, се качи на парахода.

— Поздравявам ви! — провъзгласи Капитана и протегна ръка. — Мног-го, мног-го се р-радвам! Най-после истински пътник! Такъв, за какъвто е предназначен моят параход — той сниши глас и продължи: — Нямате си представа как ми е омръзнало да возя всякакви случайни личности, командировани досадници и безделници-туристи. Ето ги, полюбувайте им се.

Той изви очи към носовата палуба.

Там в плетени кресла се бяха разположили няколко души със сламени шапки. Седяха като в автобус — сложили на коленете си големи чанти, забили поглед право пред себе си.

Капитана иронично изхъмка:

— Проникнаха на кораба чрез всякакви увъртания. С връзки. А сега се сърдят, дето съм променил курса заради пътника със Зеления билет. Нищо, милички, ще потраете…

— Значи само заради мен влязохте в тази рекичка?

— Че как? Още преди два часа получихме радиограма, че вие ще ни чакате в тази точка.

— Но нали… Параходът е толкова грамаден, а реката — съвсем мъничка. Просто не ми се вярва.

Капитана се усмихна със задоволство:

— Дребна работа! Ако стане нужда, моят параход ще прошляпа дори Сахара… Макар че, право да ви кажа, Сахара далеч не е море.

— Разбира се — съгласи се Альошка. — В морето един кораб се чувствува най-добре.

Капитана го погледна одобрително:

— По дяволите! Младежо, вие сте ми мног-го симпатичен. Ако не възразявате, каня ви да обядвате с мен, а после ще ви съпроводя до вашата каюта.

Альошка не възразяваше — толкова беше гладен. Капитана му хареса и изобщо всичко започваше чудесно.

Параходът с пухтене и клатене тръгна на заден ход. А Капитана и Альошка отидоха да обядват.

Зад подредената маса в каюткомпанията седеше мършав моряк с дълго лице и мрачно увиснал нос. Трошеше с вилица едно кюфте.

— Запознайте се — каза Капитана на Альошка. — Моят Старши помощник.

— Добър ден — промърмори Альошка.

Старши помощникът се приповдигна и мълчаливо кимна с глава. После изля в гърлото си чаша айран и с кисел глас произнесе:

— С ваше разрешение аз вече обядвах. Ако не възразявате, ще отида да проверя вахтите.

— Ще ви бъда много признателен — каза Капитана.

Старши помощникът излезе приведен.

Докато го изпращаше с поглед, Капитана каза с дълбока увереност в гласа:

— Това е един досадник и бездарен моряк. Разбирам, че не е хубаво да излагам чужди недостатъци, но нямам сили да мълча. Между другото, именно той взима случайни пътници. По познанство. А когато възразявам, пише жалби до управлението на корабоплаването.

Капитана въздъхна, свали си фуражката, покани Альошка да седне и се напъха зад масата.

Обядваха в мълчание. Капитанът бе потънал в тъжни размисли и понякога въздишаше така, че перденцето на илюминатора се разлюляваше и Альошка виждаше как храстите отвън отминават назад. Клонките им престанаха да драскат стъклото, колелата весело зашляпаха във вода.