Читать «Летец за Особени Поръчения» онлайн - страница 18

Альошка беше облечен като за поход: със зелената си риза(, стария спортен панталон. За всеки случай си взе якето, с което беше ходил в пионерския лагер. В задния джоб на панталона пъхна два сандвича с масло. Зеления билет държеше в ръка, не се реши да го сложи при сандвичите — можеше да се омаже.

Билетът беше зелен като тополово листо. В ъглите му Альошка различи бледо отпечатани рисунки: самолет, локомотив, параход и автобус. Отгоре имаше черен номер ОС 100743. Под номера с мънички букви беше написано: „За Особени Случаи“. В средата на билета — голям тъмен надпис: „За всички видове транспорт. Дотам и обратно“. И под него: „Ветрогорск“. В долния ъгъл синееше квадратен печат: „Транспортно бюро. Каса №2“. С една дума — съвсем истински билет. Да не повярваш, че струваше само три копейки.

Улицата свърши. По-точно, свършиха къщите, а тротоарът и канавките продължаваха. От двете страни, чак до хоризонта, се простираше тревисто поле. После свърши и тротоарът. Вместо него имаше обрасла с трева пътека. Тревата тихо шумолеше под краката на Альошка.

Струваше му се, че плува в зелено море, само дето нямаше шум на вълни. А тревата шумолеше и безспирно свиреха щурци. Небето с малки бели облачета леко се поклащаше над главата му и сякаш идваше към него.

И изведнъж Альошка видя реката. Но каква река? Малка като тясна уличка. Дъното със златисти песъчинки прозираше през тъмната вода. Летяха водни кончета. По бреговете растяха елхички. Как можеше да дойде тук параход? Дори лодка едвам би се провряла по този ручей.

„Станах за смях! — помисли си Альошка. — Излъгаха ме, пробутаха ми фалшив билет за три копейки. И аз, глупакът, повярвах!“ Той седна до водата и потъна в горчиви мисли.

Но не му се наложи да тъгува дълго. В далечината се разнесе странно пухтене, сякаш в тревата бе заседнал локомотив. Иззад завоя, над високите храсти, се появи голям син комин със сребърни звезди. Коминът бълваше дим.

Альошка скочи.

Параходът изпълзя иззад завоя. Беше бял, двуетажен и навярно изключително стар. Плоското му зелено дъно стържеше по дъното на реката. А огромните гребни колела не се събираха в нея. Те надвисваха над бреговете и с червените си лопати се забиваха в земята, като кършеха храстите. Параходът не плуваше, а пътуваше по реката — като трактор. Приличаше на морско чудовище, което е изпълзяло на брега и се влачи напред.

Альошка гледаше с широко отворени очи и не можеше да повярва в такова чудо. Да вярваш или не, но параходът дойде толкова близко, че момчето трябваше да отскочи, за да не го удари лопатата.

Параходът въздъхна като уморен кит и спря. В същия миг от борда му се плъзна трапът — две дъсчици с напречно заковани летвички, — който опря до самите сандали на Альошка. На входа се появи много едър и много дебел човек с бял параден кител. Имаше светла, раздвоена брада, дълга посивяла коса и червеникаво-мургаво лице с нос, който приличаше на домат. Морската фуражка, съвсем мъничка за такава огромна глава, стърчеше някъде на тила. Альошка веднага се досети, че това е Капитана.