Читать «Летец за Особени Поръчения» онлайн - страница 16

Стадионът беше стар, отдавна никой не бе играл на него, Полето беше покрито с висока трева.

Тук пасяха коне. Имаше бели, дорести, черни. Бродеха надалеч, но когато Альошка нагази в тревата, вдигнаха глави — като по сигнал. И всички погледнаха към него. Альошка дори се почувствува неудобно и забави крачка. Тогава един златистокафяв кон, пристъпвайки внимателно, се приближи и спря на три крачки от него. Имаше красива, горда глава и добри очи. Конят го погледна въпросително и малко тъжно и Альошка го разбра. Не го чу, а именно разбра, че конят пита:

— Извинете ме, моля ви се, но не сте ли вие момчето, което търси кон, за да отиде в царството зад девет планини?

„Ето започна!“ — с леко замряло сърце си помисли Альошка и отвърна:

— Не. Разбирате ли, моят път е друг.

— Извинете — въздъхна конят и бавно се отдалечи.

Останалите известно време гледаха в очакване, после отново започнаха да пасат.

Стъклена, звънтяща тишина лежеше над стадиона. В нея се криеха тайни и цвърчаха скакалци. Скакалци имаше много. Когато Альошка газеше през меката трева, те се разхвърчаваха на всички страни.

Альошка прекоси полето, намери в оградата пролука и излезе на улица „Полярни капитани“. Улицата бе тиха, незабележима, с едноетажни и двуетажни къщи от двете страни.

Сградата на № 22 също беше стара. Навярно през миналия век е била построена от някой търговец. На горния етаж е живеел, а на долния е бил магазинът му.

Върху чугунената решетка на балкона над парадната врата Альошка видя дълга синя фирма:

Транспортно бюро

По прозорците на първия етаж пъстрееха плакати на „Азрофлот“, а зад стъклото на един от тях висеше на капронов конец модел на самолета Ил–62.

Альошка натисна с рамо тежката врата.

Вътре всичко беше обикновено. И пусто. Под тавана лениво се въртеше голям вентилатор. На стените висяха разписания за самолети и влакове, табела „Пушенето забранено“, написано с червен молив, обявление за някакви екскурзии. Альошка се вгледа и по гърба му полазиха тръпки:

„Заявки за екскурзии

с летящи килими

не се приемат

до 15 август. От администрацията“

Край противоположната стена минаваше висока преграда с гишета. Всички бяха затворени, само в едно от тях, номер 2, се виждаше пролука. Альошка се приближи до него, въздъхна, събра кураж и почука.

Прозорчето се отвори и се показа касиерката.

Альошка се смути още повече: касиерката страшно приличаше на неговата учителка по география Клавдия Михайловна. Имаше същата гладка, посивяла прическа, строги очила и внимателни очи. Когато гледаха Альошка с такива очи, той се чувствуваше прозрачен.

— Слушам те — каза касиерката.

— Извинете, но… ми казаха, че тук може да се купи билет за Ветрогорск.

Касиерката леко повдигна вежди:

— Може. Интересно обаче кой ти го е казал?

— В бюро „Справки“. Тоест това не е съвсем бюро, а една такава будка. Там работи един дядо…

Очите на касиерката станаха по-добри.

— Значи дядото. Разбирам. Имаш важна работа във Ветрогорск, така ли?

— Да!

— Добре. Имаш късмет, един билет ми е останал. За днешния влак е. И побързай, влакът заминава след тридесет и пет минути.