Читать «Летец за Особени Поръчения» онлайн - страница 15

— Да, вярно. И в „Снежната кралица“ Кай търси Герда.

— Ето. Или принцът — Пепеляшка.

Напомнянето за принца ядоса Альошка и той от яд възрази:

— Не всички приказки са такива. Някои Ивановци — царски синове, например търсят перо от жар-птица или нещо такова. Пък и принцове има всякакви.

— Вярно е. Само че за какво търсят това перо от жар-птица? Нали не за себе си, а пак за същото: любимата си да спасят. Или приятеля си да намерят.

— Но аз не търся корабчето за себе си — каза Альошка малко обиден. — Искам да го подаря на… един добър приятел. Тоест, тя сигурно още не знае, че съм истински приятел. Но аз много искам да се сприятелим.

— А без корабчето не може ли?

— Може, разбира се! Да не мислите, че искам с него да си купя дружбата? Просто тя има рожден ден, а клиперът е най-добрият подарък за нея. Да знаете как ще се зарадва!

— Хубаво ще е, ако се зарадва — замислено каза старчето. И добави тържествено: — радостта е много важна за човека. Какво пък, Альошка, щом си решил, опитай. Ще ти дам съвет.

— Благодаря ви много!

— „Благодаря“ се казва в края на приказката, Альоша. А сега слушай. Трябва ти билет до Ветрогорск…

— Да!

— Ще отидеш в Транспортното бюро, там, където са касите за влаковете, самолетите, летящите ки… кха-кха… с една дума, за всички превозни средства на света.

— Това на улица „Първомайска“ ли е?

— Не, другото бюро, на улица „Полярни капитани“.

Альошка изобщо не беше чувал за такава улица.

— А тя къде е, дядо?

— Какво, не знаеш ли? — хитро попита старчето. — Слушай. Ще тръгнеш по „Садовая“ и ще вървиш до края, докато стигнеш стария стадион…

— Аха, знам го! Ние там през зимата организирахме военни игри.

— Точно така. Само че ти не го заобикаляй, а мини през някоя пролука в оградата. И върви направо. А като пресечеш стадиона и излезеш през отсрещната пролука, ще се озовеш точно на улица „Полярни капитани“. Бюрото е от лявата страна, на № 22.

— Благодаря!

— Не бързай с „благодаря“-то. Чуй още нещо. Ако по пътя срещнеш нещо опасно или неразбираемо, някакво събитие или загадка, да речем, не го отбягвай. В приказката без това не може. Е, и за главното не забравяй, разбира се, върви смело.

— Добре. Отивам.

— Върви, Альоша. И се постарай да не се учудваш на нищо.

Пета глава

Альошка веднага повярва, че това ще е приказка. Та нали беше поет, макар и малък. А всички поети — и големи, и малки — дълбоко в душата си вярват в приказки.

Но улицата, по която вървеше, беше съвсем обикновена. Задминаваха го обикновени автобуси, подминаваха го обикновени хора. Мина обикновена миячна машина, която напръска всички. Минувачите се сърдеха, както обикновено. И оградата на стадиона беше обикновена, от сиви, нерендосани дъски.

Една дъска беше откъртена и Альошка се провря през пролуката (пак нещо съвсем обикновено). Мина по коридорчето под разсъхналите се дървени трибуни и излезе на полето.