Читать «Ръка над водата» онлайн - страница 5

След като измина около миля по шосето, Стивънс сви в един черен път, водещ назад към хълмовете. Пътят почна да се издига и сега слънцето ту изчезваше, ту пак проблясваше над хребетите, защото на места в падините залезът вече бе настъпил. Скоро пътят се разклони. На самия кръстопът се издигаше църква, белосана и без камбанария, в съседство с неоградено гробище, запълнено с разхвърляни, прости надгробни плочи от мрамор и други гробове, очертани отвсякъде всичко на всичко с ред обърнати буркани, глинени съдове, изпочупени тухли.

Не се поколеба. Спря до църквата, като обърна колата с лице към разклона и пътя, по който току-що бе дошъл, където той правеше завой и, изчезваше надолу. Същият завой бе причина да чуе приближаващата каруца, известно време преди да я види, след това чу и камиона. Слизаше от хълмовете зад него, движеше се с голяма скорост, после се показа, вече намалил ход — една кабина и плитка каросерия, отгоре с брезент.

При кръстопътя камионът отби встрани и спря; едва сега успя отново да чуе каруцата и след малко я съзря да се появява заедно с двамата ездачи иззад завоя в падналия здрач, а на пътя край камиона вече стоеше човек и Стивънс го позна: Тайлър Болънбоу — фермер, женен, със семейство и име на самонадеян грубиян, който бе родом от областта, но по-късно замина на Запад и след време пак се върна, пръскайки подире си подобно на зловоние слухове за спечелени на комар пари; ожени се, купи земя и престана да играе карти, ала през някоя и друга година ипотекираше собствената си реколта, та да купува и препродава памук; застанал внушителен в прахта на пътя до каруцата, той разговаряше с мъжете от капрата, без да повишава глас или да жестикулира. После до него се появи друг мъж с бяла риза, когото Стивънс не позна, и втори път не погледна.

Ръката му хвана ключа; автомобилът наново бе в движение, придружено от шума на мотора. Запали фаровете, бързо напусна църковния двор, подкара по пътя и тъкмо удари спирачки зад каруцата, когато мъжът с бялата риза скочи на стъпалото, извика някаква ругатня и Стивънс го позна: един от по-малките братя на Тайлър, който преди години се бе преселил в Мемфис и там, както после се разбра, бил нает за въоръжена охрана по време на една стачка на текстилните работници, но през последните две-три години се криеше при брат си и казваха, че се пази не толкова от полицията, колкото от мемфиските си приятели и от по-късните си съдружници в бизнеса. От време на време името му попадаше в полицейските рапорти за скандали и побоища на местните танцови забави и увеселения. Веднъж бе задържан и хвърлен в затвора от двама полицаи в Джеферсън, където имаше навик да се напива всяка събота вечер, след което почваше да се хвали със старите си подвизи или пък проклинаше настоящата си съдба и по-големия си брат, задето го карал да работи във фермата.

— Кого шпионираш, дявол да те вземе? — извика той.

— Бойд — обади се другият Болънбоу. Дори не повиши тон. — Върни се в камиона. — Не се помръдна: огромен и мрачен, той се взираше в Стивънс с безцветни, студени, напълно безизразни очи. — Здравей, Гейвин — рече той.