Читать «Ръка над водата» онлайн - страница 4

— Смятам, че това е всичко — рече следователят и хвърли поглед към вратата. — Готово, Айк. Вече можеш да го вдигаш.

Стивънс се отдръпна заедно с множеството, като наблюдаваше четиримата мъже, които се насочиха към юргана.

— Ти ли ще се погрижиш за него, Айк? — попита той. Най-възрастният от четиримата се обърна и го изгледа.

— Да. Част от парите за погребението той е внесъл при Митчъл в магазина.

— Значи, само ти, Поус, Матю и Джим Блейк… Този път другият го погледна с изненада, почти с отегчение.

— Можем да покрием разликата — рече той.

— Да ви помогна — предложи Стивънс.

— Благодаря — отвърна другият. — Имаме достатъчно.

После приближи следователят и заговори раздразнено:

— Хайде, момчета, по-бързо. Ей, направете им място. Заедно с останалите Стивънс излезе отново навън в задухата на знойния следобед. Отпред се бе появила каруца, която липсваше преди, спряла със задницата към вратата. Капакът беше свален и вътре се виждаше приготвен сламеник; както всички останали, Стивънс стоеше гологлав и следеше с поглед четиримата мъже, които излязоха от мелницата и тръгнаха към каруцата с увития в юргана товар. Трима-четирима души пристъпиха напред, да помогнат. Стивънс също приближи и потупа по рамото хлапака, срещайки отново все същия израз на уморено, невярващо, свирепо недоумение.

— Значи, отиде и докара лодката, без да подозираш, че пешо не е в ред — рече той.

— Точно така — отвърна хлапакът. Отначало говореше доста тихо. — Преплувах отвъд, хванах лодката и загребах назад. Знаех, че на въдиците се е закачило нещо. Виждах го да се мята под…

— Искаш да кажеш, че с плуване си избутал лодката до другия бряг — прекъсна го Стивънс.

— … долу във водата… Моля?

— С плуване си изтикал лодката обратно, така ли? Отишъл си до нея, хванал си я и си заплувал с нея назад.

— Не, сър! Гребах. Загребах право към отсрещния бряг! Не съм подозирал нищо! Виждах рибите…

— С какво? — запита Стивънс. Хлапакът го гледаше ожесточено. — С какво загреба към отсрещния бряг?

— С веслото! Взех го и загребах право назад и през цялото време гледах как рибите гъмжат под водата. Не искаха да го пуснат! Държаха се за него даже като го изтегляхме и продължаваха да го ръфат! Рибите бяха!

Чувал съм за костенурки, но тоя път бяха рибите. Ядяха го! Разбира се, ние мислехме, че някоя едра риба се е закачила там! Така и се оказа! Повече никога няма да вкуся риба! Никога!

Като че не мина много време, а следобедът изчезна някъде и отнесе малко от горещината със себе си. Отново в автомобила с ръка на ключа Стивънс наблюдаваше потеглянето на каруцата. „И все пак не е така — помисли той. — Не се връзва. Има още нещо, което липсва, което не съм видял. Или пък нещо, което още не се е случило.“

Каруцата вече бе в движение — пресичаше прашния банкет към шосето, с двама мъже на капрата и други двама, яхнали оседлани мулета отстрани. Ръката на Стивънс завъртя ключа; колата вече бе на скорост. Набрала ход, тя задмина каруцата.