Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 57

— Аз исках моят граф да дойде в това тайно и уединено жилище в придворните си дрехи — рече графинята. — А сега, струва ми се, жадувам да съм в една от неговите дворцови зали и да го видя да влиза, облечен в простата кафява дреха, която носеше, когато спечели сърцето на бедната Еми Робсарт.

— Това желание лесно може да се изпълни — каза графът.

— Щом искаш, още утре ще облека простата кафява дреха.

— А ще дойда ли с теб в един от замъците ти, да видя как разкошът на твоето жилище ще се съчетае със селското ти облекло?

— Но, скъпа Еми — каза графът, като се огледа наоколо, — нима тези стаи не са подредени с достатъчно блясък? Бях дал заповед да не се пестят средства и мисля, че заповедта е изпълнена точно. Ако обаче кажеш, че има още нещо, което да се направи, веднага ще дам необходимите нареждания.

— Ти ми се подиграваш, господарю мой — отговори графинята. — Блясъкът на това богато наредено жилище надхвърля границите както на моето въображение, така и на моите достойнства. Но аз искам да ми кажеш, любими, няма ли в един скорошен ден на твоята жена да й бъде отдадена почит не чрез труда на майсторите, украсили стаите й, не чрез коприната и скъпоценностите, с които я украсява твоята щедрост, а чрез издигането й на законното й място сред знатните жени като всепризната съпруга на най-благородния граф на Англия?

— Един скорошен ден! — повтори нейният съпруг. — Да, скъпа Еми, един ден това наистина ще стане. Искам да ми повярваш, че аз копнея за него повече и от самата теб. С каква радост бих се оттеглил от държавните работи, от суетните грижи и вълнения, за да заживея в обширните си имения сред уважение и почит заедно с теб, моя любима Еми, с теб, моята съпруга и другарка. За съжаление това още не може да стане и тези скъпи за мен, макар и тайни срещи са единственото нещо, което мога да дам засега на най-очарователната и най-любима жена на света.

— Но защо това да не може да стане още сега? — упорстваше с тих, настойчив глас графинята. — Защо да е невъзможно да се осъществи незабавно този почтен и траен съюз, за който ти, както казваш, така много копнееш и който ни е определен от божиите и човешките закони? Ах, ако ти изпитваше дори и само наполовина този копнеж, за който говориш, кой и с какво би могъл да ти попречи да осъществиш желанието си при твоето могъщество и власт?

Графът свъси чело.

— Еми — каза той, — говориш за неща, които не разбираш. Ние, придворните, приличаме на хора, изкачващи се по пясъчна планина. Страхуваме се да спрем, преди някоя издадена скала да ни осигури здрава подпора и място за почивка. Ако спрем по-рано, започваме да се свличаме надолу от собствената си тежест и ставаме предмет на всеобщ присмех. Аз наистина стоя високо, но все още недостатъчно здраво, за да си позволя да постъпвам според собствената си воля. Да възвестя за своя брак, би означавало сам да се тласна към гибел. Но повярвай ми, скоро ще достигна такова място, което ще ми позволи да възмездя и тебе, и себе си. А дотогава, моля те, не отравяй блаженството на тия мигове, желаейки онова, което засега е неосъществимо. По-добре ми кажи дали всичко тук е направено по вкуса ти. Как се държи с теб Фостър? Надявам се, с пълно уважение, в противен случай ще има доста да се разкайва.