Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 338

Фостър спря при вратата и подаде лампата на графинята, без да й предложи дори да използува помощта на старицата. Графинята също не настоя за това и побърза да заключи вратата чрез многобройните резета от вътрешната страна.

Щом чу хлопването на вратата, Варни, който чакаше в долния край на стълбата, се изкачи на пръсти горе и Фостър, смигайки му, посочи гордо скрития в стената механизъм, чрез който част от галерията се спускаше безшумно надолу, като подвижен мост. Когато галерията бе спусната, от спалнята не можеше да се стигне до площадката на витата стълба. Връвта, чрез която се задвижваше механизмът, обикновено се намираше в спалнята, тъй като Фостър се страхуваше от нападения и нощем спускаше галерията, но сега, когато там бе настанена затворницата, връвта бе прехвърлена и прикрепена към площадката на стълбата. Фостър самодоволно я дръпна и галерията се спусна надолу. Варни внимателно разгледа механизма, погледна няколко пъти и към зейналата пропаст, която беше по-тъмна от нощта и изглеждаше бездънна. Фостър шепнешком обясни на съучастника си, че тя стига до самите подземия на замъка. Варни още веднъж надникна предпазливо и замислено в черната бездна и тръгна след Фостър към обитаемата част на замъка. Като влезе в познатата на читателя приемна зала, Варни поиска от Фостър вечеря и по-хубаво вино.

— А през това време — добави той — аз ще отида да извикам Аласко — ще му възложа важна работа и затова трябва да повишим настроението му.

Фостър посрещна този намек с тежка въздишка, но не отвърна нищо. Старата прислужничка каза на Варни, че след заминаването му Аласко нито е ял, нито е пил и през цялото време не излиза от лабораторията си, сякаш съдбата на целия свят зависи от работите, с които се занимава там.

— Сега ще обясня на Аласко, че светът предявява известни претенции — каза Варни, взе фенер и тръгна да търси алхимика. Върна се след доста дълго отсъствие, силно пребледнял, но с обичайната иронична усмивка на устните.

— Нашият приятел се е изпарил — каза той.

— Как! Какво искате да кажете? — извика Фостър. — Избягал ли е? Избягал заедно с моите четиридесет фунта, които щеше да увеличи хиляда пъти! Ще тръгна да го преследвам!

— Аз ще ти посоча по-сигурен път — каза Варни.

— Път ли? Какъв път? — възкликна Фостър. — Аз ще си взема моите четиридесет фунта. Надявах се, че ще се умножат хиляда пъти, но сега ще си взема поне тях.

— Тогава иди се обеси и подай оплакване срещу Аласко в адското съдилище, защото той ще иска делото да се гледа там.

— Какво означава това? Умрял ли е?

— Да — отвърна Варни, — и дори е подпухнал вече, както си е редно. Смесвал е някакви дяволски течности, но стъклената маска, която той винаги поставя на лицето си, е паднала, отровните пари са проникнали в мозъка и са свършили своята работа.

— Saner? Maria! — възкликна Фостър. — Да ни пази бог от алчност и от смъртен грях! Мислите ли, че е успял да извърши превръщането? Не видяхте ли пръчки злато?