Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 336

— Да, да, прав си — каза Варни, млъкна и започна да оглежда осветения от луната път. Те вървяха през една пуста равнина, обрасла с храсти. Носилката беше ги изпреварила с повече от миля и изобщо не се виждаше. Варни се обърна назад, но видя същата картина — обляно от лунната светлина поле и нито една жива душа — и отново заговори на Ламборн:

— Значи, си готов да се изправиш срещу своя господар, чийто ученик си бил и който ти е открил пътя към придворния живот? Нима ще се опълчиш, Майкъл, срещу оня, който ти е посочил всички дълбочини и плитчини, всички тайни на придворните интриги?

— Аз не съм Майкъл! — отвърна остро Ламборн. — И аз си имам име, както всички други хора, и пред него трябва да се поставя думата „мистър“. А дори и да съм бил ваш ученик, сега договорът ми с господаря е изтекъл и аз съм решил да работя за своя сметка.

— Преди това си вземи заплатата, глупако! — каза Варни и от упор гръмна в Ламборн с пистолета си, който от няколко минути държеше готов в ръка.

Нещастникът безмълвно падна от коня. Варни слезе, претърси джобовете му и ги обърна, за да създаде впечатление, че убийството е извършено от крадци. Той прибра писмото на Лестър, което най-много го интересуваше, но взе и кесията на Ламборн, в която имаше няколко златни монети, останали случайно след последния гуляй. Някакво необяснимо чувство го накара да отиде до малката рекичка, която течеше край пътя, и да хвърли кесията във водата. Това беше странна проява на съвест от страна на човек, у когото тя сякаш бе млъкнала завинаги. Жестокият и безмилостен Варни считаше за унизително да си присвои златните монети на нещастника, когото уби така хладнокръвно.

Убиецът зареди отново пистолета си, като преди това внимателно го почисти, за да заличи следите от изстрела, и спокойно тръгна да догони носилката, доволен, че така успешно се освободи от един явно неудобен свидетел на неговите тъмни дела, като по този начин си осигури и възможността да каже после, че не е получавал заповедта, която изобщо нямаше намерение да изпълни.

Останалата част от пътя те изминаха толкова бързо, че ясно пролича липсата на всякаква грижа за здравето на нещастната графиня. Спираха само на места, където всички им бяха подвластни и където никому не би дошло на ум да се усъмни в баснята за побъркването на лейди Варни, дори ако Еми би се опитала да потърси съчувствието на малцината, които биха я видели. Еми обаче не се и надяваше, че някой ще я изслуша и защити, пък и не искаше да нарушава условието, което й спестяваше присъствието на омразния Варни. Благодарение на обстоятелството, че бе вземал често коне за графа при тайните му посещения в Къмнър, Варни и сега се оправяше лесно с тази задачи и те пристигнаха в Къмнър хол на следващата нощ след тръгването си от Кенилуърт.

Към края на пътуването Варни се приближи до задната страна на носилката, както бе правил вече няколко пъти, и попита:

— Как е тя?

— Спи — отвърна Фостър. — Дано по-скоро се приберем у дома, защото силите й съвсем се изчерпаха.